След ХИВ животът не свърша

Разбрах, че съм ХИВ-серопозитивна преди 7 години. Случайно. Кандидатствах за работа в чужбина, а тестът за ХИВ беше задължително условие. Формалност. Така го възприех тогава. Дадох кръв абсолютно сигурна, че всичко ще е ОК. Имах постоянен партньор от години. Бях му вярна. Чувствах се здрава…

Само че не беше ОК. Бях инфектирана с вируса на СПИН. Но това беше едва първият голям шок, който изживях. Оказа се, че съм заразена съзнателно от приятеля си. От години той е бил наясно, че е носител на вируса, но… не ми беше казал. Днес знам, че има различни хора. Повечето приемат болестта и тотално променят начина си на живот, стават изключително предпазливи. Но има и такива, които отричат и пред себе си, че носят вируса на СПИН и живеейки както преди, заразяват.

Разказвам тази история само за да подчертая, че може да се случи на всеки. Дори и да нямате безразборни полови контакти, дори и да имате вяра в партньора си – никой не е застрахован срещу ХИВ. Човек може да е имал и един полов контакт през живота си, и пак да се е заразил. Още повече, може да сте носител на вируса от дълго време, без да го знаете. С ХИВ понякога нямаш симптоми до 10 години.

Ето защо всеки, който не си е правил тест за ХИВ, би могъл да представлява огромна опасност за партньора си. Тестуването, тема на тазгодишната кампания по случай 14 февруари, е изключително важно. То означава готовност да погледнеш истината в лицето. Но най-вече – да поемеш отговорност. Към другите. Но и към себе си.

Знам, че за да дадеш кръв за такова изследване, трябва много смелост. Още повече смелост обаче се изисква, за да чуеш резултата. ХИВ-серопозитивен. Трябваха ми две години, за да го приема. Лутах се между пълното отрицание (“това не може да се случва на мен”) и тоталната депресия. В началото не знаех нищо за ХИВ. Мислех, че животът ми свършва.

Но истината е, че след ХИВ животът не свършва. Ние не сме обречени. Медицината има много повече отговори на въпросите, свързани с ХИВ, отколкото преди. Приемането на антиретровирусна терапия удължава живота и повишава качеството му. Днес, при ранна диагностика и провеждане на правилното лечение с антиретровирусни медикаменти, си добре още 20, 30, може би 50 години… Сега дори искам да имам деца. Има медикаменти, които ти дават почти 100-процентов шанс да имаш здраво дете.

След ХИВ обаче животът определено се променя. Всичко се преобръща. Неизбежно е. Хранителният режим, сексът, ритъмът на живота ти – нищо вече не е същото. Пиеш лекарства с шепи, тревожиш се много повече за здравето си, криеш се…

Самата аз не се срамувам от ХИВ статуса си. И започва все повече да ми тежи, че трябва да го крия. Родителите ми не знаят. В офиса ми не заят. Изморявам се от тези лъжи. Но като цяло обществото не е готово да приеме моята готовност да изляза с лицето си. Дискриминацията е смазваща. В България хора губят работата си заради ХИВ. Любимите им ги напускат. Гонят ги от вкъщи. Не съм готова това да се случи с мен.

И не само обществото дискриминира. Понякога, от страх и незнание, лекари и стоматолози отказват медицинско обслужване. Медиите не правят изключение. Вероятно ще мине още дълго време преди за СПИН да започне да се пише като за хронично заболяване. А той е именно това. Като диабета, високото кръвно налягане и т.н. Просто нещо, което може да ти се случи, какъвто и да си и който и да си.

Не може да се отрече, че в България има политическа воля за борба с ХИВ/СПИН. От години се отделят значителни средства за осигуряване на лечение на засегнатите. Но все още съществуват редица проблеми в достъпа до това лечение. Първата голяма стъпка към преодоляване на проблемите е предприета със стартирането на децентарлизацията на медицинското обслужване. В процес на разкриване са две нови специализирани отделения във Варна и Пловдив.

За последните няколко години проблемите са си все същите. Ситуацията обаче се променя. Пациентите все по-често търсят и отстояват правата си. Информират се. Организират се. Стават по-гръмогласни в исканията си.

За тези 7 години самата аз също се промених много. И ако трябва да опиша промяната с едно изречение, то ще звучи така: “Станах по-силна”.

*Името е сменено

Източник: http://www.aids-buletin.info

Снимката е случайна и не е свързана с историята.