Елена Биринджиева: Победата срещу ХИВ вече е на страната на пациентите

През 2015  г. са открити нови 204 лица с ХИВ–инфекция при изследвани над 258 000 лица. По данни на Националната програма за превенция и контрол на ХИВ/СПИН към Министерството на здравеопазването от началото на годината до 25 ноември 2015 г. са открити нови 204 ХИВ–серопозитивни, с което носителите на ХИВ в страната  официално са общо – 2 247. Запазва се тенденцията броят на новорегистрираните мъже да е над пет пъти по-голям от броя на жените. Регистрирани са 174 мъже и 30 жени. Близо 90% от новорегистрираните с ХИВ–инфекция в България са инфектирани по сексуален път, от тях 51% – при хомо/бисексуален контакт и 38% при хетеросексуален контакт. Данните показват, че 11%  са инфектирани при инжекционна употреба на наркотици. Важно е да се отбележи, че продължава да намалява процентът на ХИВ–позитивните в групата на инжекционно употребяващите наркотици. Данните по възраст показват, че близо 54% от новорегистрираните са във възрастоват група 30-49 години, а 35% са млади хора на възраст между 20 – 29 години.

Елена Биринджиева е здравен специалист от 25 години. Първите 10 години от кариерата си работи в отделение по хемодиализа, а в последните 15 години се занимава с проблемите на ХИВ у нас като част от екипа на „Лекари без граници“ и сдружение „Здраве без граници“. Елена Биринджиева е магистър по обществено здраве, а от години наред се специализира в медицинската и немедицинската грижа за хора с ХИВ/СПИН. Отличавана е от национални международни организации за принос към правата на пациентите. Носител на наградата „Човек на годината“ през 2008 година. Елена Биринджиева управлява два центъра за сексуално здраве, които помагат на хора в риск.

– Г-жо Биринджиева, защо решихте да се занимавате с проблемите на ХИВ и то в България?

– Не бих казала, че да работя в сферата на здравеопазването е била детската ми мечта. Мечтаех да стана археолог и да се занимавам с антична история. С ХИВ се сблъсках преди повече от 10 години, когато започнах да работя за международната организация „Лекари без граници“. Това ме насърчи да продължа да помагам на хората, които имат притеснения относно сексуалното си здраве. Просто имахме добри учители, ясна кауза и много работа. Близо 15 години всеки ден специалистите ни в центровете за сексуално здраве в София и Благоевград спасяват животи. Защото не е достатъчно само да окажеш медицинска грижа, но и да подкрепиш емоционално пациента, да му вдъхнеш кураж за това, което му предстои.

– Кои са хората, които търсят помощ от вашите здравни центрове?

– Ние помагаме на всеки, без значение от неговия етнос, социален статус, здравно положение и финансови възможности. При нас медицинска консултация, прегледи и безплатни тестове за полово предавани инфекции, включително и ХИВ, може да получи всеки, който има тревоги за своето сексуално здраве. Помагаме анонимно, защото познаваме страданието и притесненията на хората, които идват при нас. Подкрепяме с медицински консултации, тестове и прегледи гей мъже и жени, проституиращи жени, наркозависими, както и всеки, който по една или друга причина не може да получи щадяща здравна помощ в медицинската система. С моите колеги, които са лекари, социални работници, психолози, познаваме мизерията, нищетата и често срещаме нелицеприятната действителност. Често са ни питали защо го правим, при положение, че лесно можем да си намерим друга работа, все пак здравната система се задъхва от липса на кадри. Правим го заради хората. Защото нашите пациенти имат нужда от пространство и специалисти, които ще уважат историята им, техните житейски травми и ще се погрижат за тях, без да поставят етикети или да се интересуват от дефицитите им.

– Как се съобщава новината на човек, който е заразен с ХИВ?

– Да кажеш новината на човек, който носи вируса на ХИВ, не се учи. За мен това си остава най-трудното в моята работа. Не защото ХИВ е опасен и не защото вирусът не може да се контролира. Това е, защото не мога да свикна със смазващата тъга и болката на хората, които научават, че имат ХИВ. Съвсем обясним е страхът, плачът и мисълта, че си обречен. Най-добрата подкрепа е ако човек има до себе си добър и загрижен близък, някой, на когото да се опре. Опитвам се да уча хората на смелост, да ги провокирам да намерят силните си страни и да се изправят срещу вируса очи в очи. Победата вече е на страната на хората с ХИВ, защото има терапии, с които може да се живее дълго, ако пациентите са отговорни към здравето си и се проследяват редовно.

– Как помагате на хората с ХИВ?

– Първото и най-важно нещо, което правим за хората, които имат притеснения за сексуалното си здраве, са тестовете, прегледите и консултациите. Когато, в следствие на нашата медицинска грижа, установим, че човек е носител на вируса на ХИВ, ние го подкрепяме в целия му път през здравната и социалната система. Придружаваме пациента при първата му регистрация, грижим се за това да си приема редовно лекарствата, оказваме му емоционална подкрепа. За 15 години ние сме изследвали анонимно близо 26 000 българи, предоставили сме венерологични прегледи на 8500 мъже и жени. Подкрепили сме 700 българи с ХИВ. От началото на 2015 г. в нашия център в София ние открихме 32 нови ХИВ инфектирани мъже и жени. Нашите специалисти са и до родилките с вируса, които са отхвърлени от здравната система, без значение че и те имат право на качествено лечение и медицинска грижа. Повече от 20 бременни жени с ХИВ в последните години са получили безплатни гинекологични прегледи, както и проследяване на бременността при нас.

– Кои са най-големите проблеми на хората с ХИВ в България според Вас?

– Колкото и да не ви се вярва, най-големият проблем на пациентите с ХИВ в България не е медицински. Държавата ни гарантира безплатно лечение, както и модерна терапия на хората с вируса. Имаме и много добри специалисти, които се грижат за пациентите. Тревожно за всички ни продължава да е отношението. Не са малко и медицинските работници, които отказват да приемат и лекуват ХИВ позитивни пациенти. Тревожни са дискриминацията, пренебрежителното отношение и предрасъдъците, особено към ХИВ позитивните, които живеят в малки населени места и животът им е съпроводен и с бедност.

– Получавате ли обществена подкрепа за това, което правите?

– И ние, както и хората, на които помагаме, имаме трудности с обществото. Често се обръщаме към бизнеса и гражданите с молба да ни подкрепят финансово, за да продължим да помагаме. Но се изправяме пред стени. Нормално е, защото ние се грижим за хора, които за някои са неморални, за други – които сами са си виновни за това, което им се е случило. Трудно предприемачите даряват за сексуално здраве. В същото време това е инвестиция, която намалява разходите на здравната и социалната система. И така се въртим в омагьосан кръг. Сега сме изправени пред ново предизвикателство – да спрем работа от януари 2016 година, защото вероятно няма да има средства. Това означава да оставим много хора да живеят в страх и изолация. Ще се борим до последно.

Източник: в-к „Труд“