Сдружение “Здраве без граници” вече 17 години стои тихо, подкрепящо и партньорски до една група хора, които се срещат с ХИВ. Ние сме малка организация. В момента сме 5 човека, които всекидневно са до момчета и момичета, които преживяват ужасни мигове на притеснение и страх, докато научат ХИВ статута си. Бяхме повече от 20 в цялата страна. Но в последните години е трудно да намираме средства, за да продължаваме да помагаме.

И въпреки това го правим.

Правим го, защото ние вярваме в човешкия живот. Ние знаем, че в София и региона сме единствените, които имат мястото, желанието и възможностите да помогнат. Без пари. Ние не можем да върнем никого, само защото ни е трудно.

Само за половин година открихме една четвърт от новите случаи на ХИВ в България.

Във връзка с последната обществена полемика около темата за ХИВ и СПИН ни се иска да споделим своите наблюдения, които са натрупани в нашия опит.

• Никой не мечтае да е ХИВ-позитивен. За последните 17 години сме открили повече от 400 българи и българки с ХИВ. С тези хора сме преживявали шока, страха, болката, разделите в живота им, моментите на смразяващ ужас от неизвестното. И ние знаем, че да си ХИВ позитивен е жестоко изпитание. У нас това е въпрос на оцеляване – от недружелюбната здравна среда, от близките и роднините, от неразбирането на обществото и от срама. А в крайна сметка да си ХИВ позитивен не е мечта никому.
• ХИВ-позитивните хора не са само гей хора. Половината от тях са мъже, които спят с мъже, но отвъд това те са момчета, които са инвестирали в това общество. Сред тях има адвокати, полицаи, юристи, лекари, ИТ специалисти и др. В България има и регистрирани случаи на жени, носители на вируса, както и деца. Който и да носи вируса, той преминава през труден период, от който боли.
• Кампаниите за превенция на ХИВ, уви, не са толкова ефективни. Спорна е ефективността от брошури и рекламни материали, ако отсъства толерантното разбиране на обществото. Длъжни сме да напомним, че ХИВ вече може да се нарече хронично състояние, което с терапия се овладява. Носителите на вируса не са опасни за останалите, ако приемат своята терапия редовно.
• Говоренето за ХИВ/СПИН трябва да насърчава хората да се изследват и да приемат терапия, ако са носители на вируса. Целта е да се запази колкото е възможно по-дълго животът и активността на носителите на вируса. ХИВ/СПИН има нужда от своите посланици, които да говорят честно, но и да променят отношението. Защото стигмата не върши работа никому.
• Според нас е много важно да се инвестират публичните средства в центрове като нашия, които да предлагат анонимно и безплатно тестване, както и емоционална подкрепа и грижа за хората, носители на вируса. Защото след шока те трябва да продължат да живеят, да работят и да допринасят за икономиката на страната. Ние знаем от опит, че шокът се лекува с отношение. От ХИВ излекувани няма, но подкрепените хора по-бързо се адаптират и продължават напред.

И днес вероятно ще открием младеж или девойка с положителен ХИВ статус. Отново ще трябва да погледнем човека срещу нас в очите и да му кажем честно, че трябва да продължи въпреки всичко – въпреки стигмата, страха, гнева, близките. И, уви, отново няма да можем да му обещаем толерантно, разбиращо и подкрепящо общество.

Ето това са истинските проблеми на ХИВ хората. И е време да не говорим просто ей така. Повече от важно е да мислим за хората с ХИВ преди всичко като за хора.