Нося вируса на ХИВ от две години, като от година приемам терапия. Забавих се с година с хапчетата, защото се притеснявах от страничните реакции от лекарствата. Това не е като диабета или рака – да отидеш, да поговориш открито с лекаря си. На хората с ХИВ у нас, вероятно и не само у нас, се гледа като на втора ръка хора, хора, които сами са си виновни за това, че са се инфектирали. Слава Богу, ефектите от инфекцията не са видими, ако човек приема медикаментите си, няма да бъде опасен за никого – знаехте ли, че не може да инфектира и да заразява, дори ако прави секс без презерватив.
Та по тази причина говоренето за ХИВ е с доверени лица, сред които Ели и Нели от центъра, с приятели, но с лекар извън отделенията за ХИВ – много трудно. А в София отделението за ХИВ разполага с един приемен коридор, който може да те убие. Нещо като предверие за Аушвиц. Тясно, в него поне пет човека чакат преглед и консултация. Всеки гледа другия в очите с голям страх и притеснение и съжалителното “И ти ли..” Манипулационната е толкова тясна, че едва можеш да се завъртиш в нея. Уж си с номер, предполага се не ти се знае името, а навсякъде виждаш имена на пациенти в “анонимност” – на рецепти, картони… Толкова за конфиденциалността.
Новостите в лечението и контрола на ХИВ не могат да заменят ужасния страх и притеснение, който чувстваш, когато трябва да се разкриеш и да кажеш на важните за теб хора. Откакто съм носител на ХИВ, не съм имал сериозна връзка, но в последните няколко месеца излизам с един страхотен чаровник. Той е мил, много грижовен и честен (за разлика от предишния). И е изключителен симпатяга. Признавам си, дълго време не можех да повярвам какво ми се случва, нито смятах, че заслужавам това.
Още първата нощ заедно се смутих и много се натъжих. Защото аз пазех една тайна, която беше определяща за отношенията ни. Отвъд това, че си прекарваме добре, разговорите ни станаха много искрени. Аз исках да продължа връзката си с това момче, но страховете ми се превърнаха в демони, които ме измъчваха и плашеха. Усетих, че това много ме мъчи, след като започнах да не спя от притеснение или да си намирам поводи да излизам с приятели и да пия.
Една вечер стана дума за ХИВ. Той гледаше видео за ПрЕП във фейсбук и сподели, че прави разлика между ХИВ и СПИН. Показа разбиране и отношение към темата – все неща, които признавам си, аз нямах, преди да се инфектирам. Аз използвах момента да му разясня за терапията, за това, че няма опасност за другия, както и други важни неща, свързани с контрола на вируса.
На другата вечер му казах. Плакахме и двамата заедно. Оказа се, че чувствата и личността, а не вирусът в кръвта ми, победиха. Победата беше за това, че имаше много повече отвъд интимността и моментите, прекарани заедно. Имаше усещане за смисъл и за значимост. Признавам, разговорът не беше лесен. Нямах никаква идея как ще се чувствам и какво ще преживея, ако той беше казал, че не можем да продължим заедно. Но знаех, че щях да го разбера. ХИВ е като чудовището от сънищата ни като деца, което идва и ни плаши, макар и да знаем, че няма чудовища. Ние, хората с ХИВ, ако приемаме терапия и се грижим за себе си, няма да умрем от СПИН. Няма и да заразим никого. Но не можем да отнемем страха на другия и неговите притеснения за живота му.
Пиша това, за да покажа, че понякога ХИВ може да е само причината за промяната в личните отношения между двама. Геройство е да понесеш, че партньора ти има ХИВ. Съвсем реалистично е да помислиш за смъртта и за болката и за всичко останало. Защото ХИВ е изпитание – не физическо, а емоционално.
Аз съм благодарен на моя човек, затова, че е герой. Герой, който вижда своя човек зад диагнозата. Той е един от смислените млади хора, които четат и се информират. Останалите, от които не крия, са приятелите ми. Те са чудесни. Всъщност, досега никой не ме е отхвърлил за това, че имам ХИВ.
Посвещавам този текст на всеки един от вас, които не знаят дали и как да кажат на партньорите и приятелите си за вируса. Не казвам, че на всяка цена трябва. Смятам, че трябва да се уверите, че срещу вас има човек, за когото отношенията и доверието не са просто думи от речника. Ако не чувствате така човека, не се и опитвайте. Но бъдете готови да плащате цената на тайната.
Защото ХИВ е повод за притеснение, когато не бъде приет и разбран. Когато сме подкрепени и насърчени от важните за нас хора, ХИВ е просто хронично състояние, което се контролира с хапчета. И вече не убива.
А ние двамата с моя младеж продължаваме напред. Ще победи обичта.