Национално представително допитване, реализирано от Изследователски център „Тренд” по поръчка на „Здраве без граници”, показва, че няма съществена промяна в разбиранията и нагласите на българите към ХИВ, въпреки усилията за превенция и информиране в последните 20 години

Едва 11% от българите декларират, че са си правили тест за ХИВ, а 86% от българите декларират, че не са си правили такъв тест към настоящия момент.[1], показва национално допитване, проведено по поръчка на сдружение „Здраве без граници”.

Проучването, както и актуалните проблеми пред хората с ХИВ, бяха представени от Елена Биринджиева, председател на „Здраве без граници“, Силвана Лесидренска, председател на сдружение ХЕПАКТИВ и Евелина Славкова, социолог от изследователски център „Тренд“.

От изследването става ясно, че 92% от българите не познават човек, който е носител на ХИВ. Само 6% от всички анкетирани пък са се чувствали изложени на риск от заразяване с ХИВ.

В проучването бяха тествани и редица ситуации, които показват и вид обществена нетолерантност по отношение на темата свързана с ХИВ/СПИН.

  • 94% от българите посочват, че не биха се омъжили/оженили за човек, носител на ХИВ.
  • 76% посочват, че не биха били приятели с хора, живеещи с ХИВ. Това обществено разбиране и дистанциране на хората, носители на вируса, в голяма степен е предпоставка за криенето на ХИВ статуса. Тук не се отчита динамика по отношение на демографските характеристики на респондентите.
  • 87% от българите не биха живяли с ХИВ-позитивен.
  • По отношение на работа, се отчита разчупване на нагласите, като 27% от хората посочват, че биха работили с човек, който е носител на ХИВ. Младите хора в по-голям дял са склонни, за сметка на по-възрастните.
  • 31% посочват, че биха общували с човек, носител на ХИВ. Тук отново се запазва съотношението по отношение на възрастта на хората.

Един от ключовите въпроси е свързан със стереотипите по отношение на заразяване с ХИВ, както и реалните възможности.

  • 91% от хората са съгласни, че с ХИВ може да се заразиш чрез сексуален контакт, което показва, че по отношение на основния риск има добра познаваемост.
  • 8% са на мнение, че човек може да се зарази чрез докосване или ръкостискане. Висок е делът на хората, които не знаят или не могат да преценят дали в такава ситуация могат да се заразят, което показва, че хората не са информирани в подробности за рисковете.
  • 35% от хората са съгласни, че човек може да се зарази чрез целувка.
  • Всеки четвърти (25%) смята, че човек може да се зарази с ХИВ от неизмити прибори в кафене или ресторант. Отново се отчитат високи нива (27%) на тези, които не знаят/не могат да преценят.
  • 24% отговарят положително, че човек може да се инфектира при разговор с ХИВ-позитивен чрез кихане или кашляне.
  • Всеки пети (21%) е на мнение, че човек може да се зарази чрез ползване на обща тоалетна.

33% от българите посочват, че знаят, че има лечение, което забавя развитието на ХИВ инфекцията при човек, които е носител на вируса. От изследването може да се направи извод, че сред българите се отчита ниска запознатост с характеристиките на ХИВ, което налага засилване на информационните кампании сред различни обществени аудитории.

Актуални проблеми пред хората, живеещи с ХИВ

Условията в Инфекциозната болница в София

Въпреки достъпа до съвременно лечение за ХИВ, което държава осигурява у нас за всеки, в София има спешна нужда от подобряване на условията в Инфекциозна болница, където се лекуват пациентите. Необходимо е да се завърши ремонтът на централната сграда на болницата, където да се разшири амбулаторията – пациентите в София наброяват 1000 и техният брой нараства бързо, а амбулаторията, в която се обслужват в момента е много тясна, налага се да се скупчват и дори да изчакват реда си да бъдат приети извън сградата на болницата (в градинката пред амбулаторията), независимо от атмосферните условия. Това нарушава всякаква конфиденциалност на пациентите, както и ги лишава от възможността да се консултират със своя лекар в нормални условия.

Проблемът „ежемесечни посещения за рецепти“

Съвременното лечение за ХИВ, което се предоставя и у нас, осигурява едно много добро качество на живот на пациентите. Практически пациентите на успешна терапия в днешни дни вече се проследяват медицински на 6 месеца. Все още обаче нормативно тяхното лечение се изписва за период от един месец, което ги принуждава да посещават Инфекциозна болница всеки месец. Има спешна нужда това да се промени, така че пациентите да могат да получават лекарствата си наведнъж за по-дълъг период от време (поне за 3 месеца, както е в много други европейски държави). Това ще улесни съществено достъпа на пациентите до лечение, както и ще разтовари значително системата на медицинско обслужване, без да изисква допълнителни финансови ресурси.

Актуални проблеми пред хората с хепатит

В световен план, 328 млн. души живеят с вируса на хепатит В (HBV) или С (HCV). В България това, което е належащо и би следвало да бъде ангажимент на държавата, е да подсигури възможност за безплатни изследвания за хепатит В и С, съгласно препоръките на Световната здравна организация (СЗО).

  • Тъй като острата фаза при инфектиране с вирусите обикновено е асимптоматична, много малко хора биват навременно диагностицирани и лекувани. Лечението на HBV и HCV-индуцираната цироза е свързано със значително изразходване на здравни ресурси,  както от страна на НЗОК, така и от страна на самите пациенти.
  • В България предполагаемите честоти на разпространение са около 1.1-1.5% за HCV и около 3% за HBV, т.е. общо 330 000 души са инфектирани, но реално изключително малка част от тях са открити и се лекуват.
  • По експертна оценка в България една от групите, сред които хепатит В и С са най-разпространени, са хората над 45 години (т.нар baby boomers). Причина за това е, че преди 1992 година кръвта и кръвните продукти не са били изследвани за хепатит С, а ваксината за хепатит В не е била налична.
  • В проучване, проведено от сдружение „Хепактив” през 2015 г:
    • 49% ще се изследват само, ако не се чувстват добре;
    • Повече от половината българи (64%) никога не са се изследвали за хепатит C, като процентът е още по-висок при хората над 45 години.
    • 22% от анкетираните декларират, че ако сред колегите им на работното място има човек с хепатит С, те ще започнат да странят от него, поради страх от заразяване.
    • 1 от анкетираните смята, че пациентите с хепатит С следва да се „приспят“, тъй като по този начин ще се ограничи разпространението на тази болест.

За Центъра за сексуално здраве CheckPoint София

  • От 2018 година ще се нарича Център за сексуално здраве CheckPoint София, checkpointsofia.info
  • Предоставя безплатно и анонимно тестване за ХИВ, хепатит В и С, и сифилис
  • Удължава работното си време – в делнични дни от 12 до 20 часа, а в събота – от 12 до 18 часа
  • Предоставя правна подкрепа, социално информиране и консултиране и придружаване
  • Има онлайн форуми за хора, живеещи с ХИВ или с хроничен вирусен хепатит
  • Има онлайн консултант, който предоставя консултиране за ХИВ и хепатит В и С на мъже, които правят секс с мъже в онлайн форуми и приложения за запознанства
  • Всеки пети новоинфектиран с ХИВ в България се открива от консултантите на Центъра за сексуално здраве
  • Партнира си с организациите на хората, живеещи с ХИВ (фондация „И”) и хроничен вирусен хепатит (сдружение „Хепактив”) в предоставянето на подкрепата на пациентите

Инициативите на Центъра за сексуално здраве се реализират с подкрепата на Gilead Sciences Europe Ltd и АбВи България.

[1] Проучването е проведено от изследователски център „Тренд“ по поръчка на сдружение „Здраве без граници”. Изследването е представително за пълнолетното население на страната и е проведено сред 1002 пълнолетни български граждани по метода „лице в лице“. Проучването е осъществено между 10 и 18 януари 2018 г.


ПРЕЗЕНТАЦИЯ НА ПРОУЧВАНЕТО

ПУБЛИКАЦИИ В МЕДИИТЕ


 

Категория: