Бум на предаването на хепатит С по сексуален път при гей мъже със или без ХИВ инфекция

Наличието на остра вирусна инфекция с хепатит С (HCV) сред мъже, които правят секс с мъже (МСМ) и които използват преекспозиционна профилактика (PrEP), се е увеличило десетократно в Лион в периода между 2016 и 2017 г., сочи изследване, публикувано в „Клинични инфекциозни заболявания“ (Clinical Infectious Diseases). Наблюдава се също удвояване на броя ХИВ-позитивни МСМ с хепатит С, най-вече вследствие на повторно инфектиране. Има различни групoви инфекции, като повече от половината от тях се отнасят до ХИВ-положителни и ХИВ-отрицателни мъже.

“Груповото ни проучване ясно показва, че има епидемия на хепатит С сред ХИВ-отрицателните гей мъже, “коментират учените. „Наличие на остра вирусна инфекция с хепатит С особено силно се наблюдава при МСМ, които ползват PrEP.” Авторите на проучването вярват, че мерките за контрол на епидемията с HCV трябва да включват чести рутинни тестове на хората, при които има висок риск от инфектиране. За диагностицираните с остра инфекция е необходимо бързо започване на лечение с директно действащи антивирусни средства (ДДАС), за да се ограничи по-нататъшното предаване на вируса.

Вече има немалко доказателства за предаването на хепатит С по сексуален път сред ХИВ-позитивните мъже, но отскоро се докладват и случаи сред тези с отрицателен ХИВ статус. Учените в Лион се стремят да разберат повече за динамиката на инфектиране с HCV сред МСМ без значение от техния ХИВ статус, включително заболеваемост и рискови фактори. С тази цел е компилирана информация, която да обхваща всички случаи с остър хепатит С сред МСМ, документирани в града от 2014 до 2017 г. Пробите за хепатит С са генетично анализирани, за да се види дали е имало струпване на инфекции или са били отделни пътища на заразяване.

В проучването участват общо 108 пациенти в остра фаза на хепатит С, от които 96 МСМ (80 инфектирани за пръв път и 28 повторно инфектирани). Рисковите фактори включват инжекционна употреба на наркотици (33%), интраназална употреба на наркотици (34%), групов секс (69%) и фистинг (24%). Около 80% от ХИВ-позитивните и 96% от ХИВ-негативните мъже посочват, че са участвали в поне една от тези рискови практики.

ХИВ-отрицателните пациенти са значително по-млади (средна възраст 37 г.) от онези с положителен резултат (средна възраст – 47 г.), но за сметка на това сред тях преобладават употребата на наркотични вещества (96% за разлика от 40%), както и фистингът (50% срещу 15%). Повече от половината МСМ, които нямат ХИВ, са приемали PrEP по време на инфектирането с HCV, a при още 12% вирусът на хепатит С е засечен именно по време на скрининг за PrEP.

Броят на случаите на остър хепатит С, диагностицирани за година, се удвоява от 20 души за 2014 г. до 40 за 2017 г., като до този момент 45% от пациентите са ХИВ-отрицателни мъже. Честотата на заболеваемост при ХИВ-положителните МСМ се е увеличила двойно, от 1.1 случая на 100 за човекогодина (2014 г.) до 2.4 случая на 100 за човекогодина (2017 г.). Има обаче значително нарастване на случаите на реинфекция – от 4.8 на 100 човекогодина (2014 г.) до 11.8 случая на 100 (2017 г.). Процентът на първоначалното инфектиране остава относително стабилен, увеличавайки се от 1,1 на 1,5 случая на 100 за същия период. Сред ползващите PrEP, от друга страна, честотата на заболеваемост се е увеличила десетократно между 2016 и 2017 г. от 0,3 до 3,0 случая на 100 за човекогодина.

Спонтанното излекуване се наблюдава при 8% от заболелите. ДДАС терапия е започната от 94 души средно около пет месеца след инфектиране като при 96% от тях има траен вирусологичен отговор.

Най-често срещаните генотипове на хепатит С са 1а (55%), 4d (31%) и 3a (7%). Филогенетичният анализ показва, че 96% от острите инфекции са групови. Идентифицирани са осем на брой различни групи. Всяка от тях включва пациент с ХИВ, а в пет – пациент без. В шест от групите има човек, инфектиран преди 2014 г., макар че епидемията се разразява заради острите инфекции.

Последващият анализ показва, че в четири от петте големи групи е имало прием на наркотици (45 до 85% от мъжете) и фистинг (50%) като допълнителен рисков фактор. Седемнадесет инфекции от периода януари 2016 – юли 2017 са свързани и с други вируси. Всеки от инфектираните носи множество рискови фактори – в група от шестима пациенти, диагностицирани между юни и август 2017, всеки посочва интраназална употреба на наркотици и скорошна бактериална сексуално преносима инфекция, което предполага, че всички тези хора са се инфектирали с хепатит С в конкретен единичен случай.

„Това проучване разкрива променящата се през последните години епидемология на острия вирусен хепатит при МСМ в Лион, Франция, обхващаща ХИВ-позитивни пациенти и такива без коинфекция чрез споделени високорискови практики като сексуални контакти под влиянието на наркотици или по-агресивни такива,“ казват учените. „Всички групи започват с ХИВ-позитивен МСМ, което може да значи, че епидемията е започнала в тази общност и впоследствие се е разпростряла и до МСМ без ХИВ инфекция.“

Авторите вярват, че разкритията им носят важна информация относно контрола на сексуално преносимия хепатит С сред МСМ. Те призовават към регулярно тестване за HCV, както и за навременно започване на лечение с ДДАС при остър вирусен хепатит С, с цел намаляване на риска от предаване на вируса.

Последващ анализ на същата група пациенти е представен на Конференцията за ретровируси и опортюнистични инфекции (CROI 2019). Очевидна е нуждата от бърза диагностика, лечение и намаляване на вредата. Счита се, че всеки МСМ с остър вирусен хепатит С носи риск от предаване на вируса на поне двама други в следващите пет месеца.

Линк към оригиналния текст: http://www.aidsmap.com/page/3469874/

Превод и източник на български език: https://www.hepactive.org