Загубени в прехода: борбата с ХИВ в България*
България се бори да подкрепя услуги за превенция на ХИВ след края на финасирането от Глобалния фонд
Това е проучване на POLITICO, поглед към това, което работи и какво не в борбата срещу ХИВ. Статията е част от „Телескоп: Новата СПИН епидемия“, задълбочено разследване на съвременното лице на болестта, променила света.
ГОЛЕМИЯТ ПРОБЛЕМ
Ресурсите за борба с ХИВ по света са ограничени и намаляват през последните години, тъй като СПИН отпадна от списъка с приоритети за хуманитарна помощ.
ГОЛЯМАТА ИДЕЯ
Глобалният фонд за борба със СПИН, туберкулоза и малария е създаден през 2002 г., за да реализира програми за борба с болестите, докато националните правителства се подготвят да поемат своята роля.
В бедните страни и тези с по-ниски средни доходи, където тежестта на ХИВ е по-тежка, това може никога да не се случи. Но в страни със средни доходи като България, предмет на това проучване, помощта на Глобалния фонд трябва да бъде „катализираща“. Когато състоянието на инфекцията и икономическите перспективи се подобрят – въз основа на поредица от показатели – страните спират да получават финансова подкрепа от Глобалния фонд и се очаква да продължат да действат самостоятелно (в контрола на ХИВ – бел. ред.).
ЗАЩО Е ВАЖНО?
От съществено значение е дали страни като България могат успешно да осъществят прехода от подкрепата на Глобалния фонд. Тъй като ХИВ/СПИН непропорционално засяга общностите на социалната граница – гей мъжете, употребяващите наркотици, мигрантите, секс работниците – правителствата не винаги имат политически стимул да продължат да инвестират. Други страни са забелязали, че напредъкът се „изплъзва“ след загуба на подкрепата от фонда. Усложнявайки ситуацията, Глобалният фонд оценява политическите условия на съответната държава при определяне на нейната допустимост за финансиране.
През последните 15 години няколко балкански и бивши съветски страни са завършили стабилни програми, ръководени от Женева, за финансиране и управление на местни програми за ХИВ. Донорите трябва да се фокусират върху държави с най-малко ресурси и най-голям брой случаи. В сравнение със Сахарска Африка, където всяка година има стотици хиляди нови инфекции, страните от Централна Европа със средни и по-високи доходи, имат драстично по-малко нови случаи всяка година.
Но преходът от международна помощ често се оказва тежък. Сърбия се оттегли от подкрепата на Глобалния фонд през 2014 г. Отпадането на услугите обаче бе толкова тежко, че трудно завоюваните победи бяха загубени и случаите на ХИВ отново се повишиха. Към 2018 г. Белград отново се възползва от помощта на Глобалния фонд.
Някои държави са се справили успешно с преминаването от подкрепата на фонда към национални програми. В Естония преходът от международна помощ към финансиране на местното правителство премина гладко, с малко прекъсвания в предоставянето на услуги, когато подкрепата от Фонда приключи през 2007 г.
КАК СЕ СПРАВИХА
България е получила близо 50 милиона долара общо от Глобалния фонд между 2004 и 2017 г. През 2014 г. организацията прецени, че България за недопустима за бъдещи етапи на финансиране – въпреки че тежестта на ХИВ все още бе определена като „висока“, поради броя на инфектираните от уязвимите групи.
Петдесет милиона не бяха толкова много, в сравнение с общия здравен бюджет на страната, отбеляза Матю Макгрегър, старши мениджърът, отговорен за устойчивостта в Глобалния фонд. Само с 3,7 нови диагнози на 100 000 жители през 2019 г., честотата на ХИВ в България е все още доста под средната стойност за ЕС от 5,4 на 100 000.
Въпреки това, някои от тенденциите за ХИВ в България не са обнадеждаващи. Например, диагностицираните сред мъжете, които правят секс с мъже, продължават да нарастват рязко от 2008 г. досега, когато има само 20 нови случаи. През 2019 г. са шест пъти повече – 122.
НОВИ СЛУЧАИ НА ХИВ В БЪЛГАРИЯ
Докато нивата на ХИВ са ниски в България, новите случаи се увеличават почти всяка година, достигайки 311 диагностицирани през 2018 г.
Що се отнася до финансирането от Глобалния фонд, числа като тези имат значение. Лечението на ХИВ се поема от правителството в България, а изследването (за ХИВ – бел. ред.) се предлага в държавните здравни центрове. Но програми, които търсят тези уязвими групи, се управляват от неправителствени организации (НПО).
Глобалният фонд помага на неправителствените организации да изградят тези услуги за превенция – програмите за обмяна на чисти игли и спринцовки (NSP), както и програмите, насочени към гей общността за бързо тестване на места като нощни клубове, включително консултациите, които да помогнат на ХИВ-позитивните хора да се придържат към лечението, което е ключ към прекратяване на заразата.
КАК ПРОДЪЛЖИ
След приключване на помощта от Фонда, българското правителство се съгласи да „наеме“ неправителствени организации, за да продължат да предоставят тези и други услуги. Въпреки че не можеше да отговори на бюджетите на Глобалния фонд, чрез своята система за обществени поръчки, здравното министерство предложи договори, подсигурени със значително финансиране.
Системата за договаряне, а не самото финансиране, се оказа препъни камъкът към плавния преход.
С приключването на безвъзмездното финансиране експертите отбелязват, че системата за обществени поръчки в България е „неподходяща“ за социални услуги, както се казва в доклад от 2015 г. Правителството предложи обучителни сесии на НПО, за да им помогне в кандидатстването за обществените поръчки, се казва в писмено изявление на здравното министерство, което отказа покана за интервю.
Макгрегър казва, че Глобалният фонд се е опитал да анализира потенциални проблеми и дори е удължил безвъзмездните средства далеч след официалния срок на изтичане (31 декември 2015 г.) Но след като последната част на финансирането свършва в средата на 2017 г., зависи от българското правителство и неправителствени организации да се справят сами.
ХАОТИЧНИ УСЛУГИ OT НПО ЗА ГРУПИ В РИСК
След като средствата на Глобалния фонд свършват, неправителствените организации, работещи с ХИВ-позитивни от рискови групи, се борят да продължат да работят. Месеците, в които липсва държавно финансиране за техните услуги за превенция на ХИВ, са отбелязани в сиво. С малки изключения, неправителствените организации не са били в състояние да работят без това финансиране.
Секторът на гражданското общество казва, че работата му по обхвата и намаляването на вредите е била омаловажена след напускането на Глобалния фонд в средата на 2017 г. Услугите в най-добрия случай остават неравномерни.
В доклад, публикуван миналата година, неправителствените организации подробно описават множество проблеми със системата за договаряне. Сред тях – участниците в търга трябва да покажат, че имат налични финансови средства, за да организират услугите и да закупят материали. НПО не успяват да отговорят на тези искания и много от тях прекратяват дейността си.
Фондация „Инициатива за здраве“, първата в страната НПО за намаляване на вредата за хора, които употребяват наркотици, е една от жертвите. Тя затваря офиса си миналата година, след като 22 години предлага чисти спринцовки и изследвания за ХИВ в мобилна клиника.
НА ФОКУС: CheckPoint София
Един здравен център с нестопанска цел е отговорен за откриването на около 20 до 25 процента от случаите на ХИВ в страната през последните няколко години, като всяка година извършва около 6 000 теста. Това коментира Елена Биринджиева, председател на българската неправителствена организация „Здраве без граници”, която управлява центъра CheckPoint София.
Сега бъдещето на центъра е несигурно.
С 16 до 20 служители, включително теренни работници сред общността на мъжете, които правят секс с мъже (МСМ), центърът, подкрепен от Глобалния фонд, предоставя пълна гама от безплатни услуги, от тестването за ХИВ и управлението на случаи, до други скрининги. Центърът може да работи нормално с годишен бюджет от около 60 000 евро.
Сега този екип е от четирима души, включително Биринджиева, медицинска сестра по образование. Няма средства за теренните работници, така че усилията им са доброволни. Дарения от фармацевтичната компания GILEAD помагат на центъра да се задържи през по-голямата част от последните две години. Но за 2021 г. центърът няма оперативен бюджет.
CheckPoint София започва да предоставя срещу заплащане някои тестове и други услуги – въпреки, че тестването за ХИВ и работата по случаи са все още безплатни. Тъй като други служби са ограничили дейността си, казва Биринджиева, някои хора пътуват до 400 км., за да бъдат изследвани в центъра в столицата.
За щастие, около 80 процента от клиентите подхождат с разбиране за ценовите условия. Но Биринджиева се чувства изоставена от всички останали: Глобалния фонд, постоянно променящото се правителство на България, общините, които отказват да се намесят.
НАГЛЕДНИ РЕЗУЛТАТИ
Наличните данни дават смесени сигнали за това как преходът е повлиял на борбата на България срещу ХИВ. Докато лечението е „на светло“, има тревожни признаци, че повече случаи остават неоткрити.
ЗНАЙ СВОЯ СТАТУС
Напредъкът на България по ключовите мерки за диагностика, лечение и вирусна супресия.
Лечение: Въпреки че оценките са различни, България очевидно намира своя начин за осигуряване на лечение с антиретровирусни препарати, което е пряка задача на правителството. (Министерството на здравеопазването твърди, че UNAIDS надценява броя на хората, живеещи с ХИВ в България и други страни с ниска тежест, и че 98% от 1817 потвърдени случая на ХИВ в страната са на лечение.)
Тестване: Неправителствените организации твърдят, че общото недиагностицирано население може да бъде подценено, като се има предвид тежката стигма срещу ЛГБТИ общността.
Министерството на здравеопазването предостави данни, които показват, че изследването (за ХИВ – бел. ред.) се е увеличило умерено след оттеглянето на Глобалния фонд. Около 832 881 теста са направени през последните 2,5 години от безвъзмездните средства, докато 841 655 са регистрирани между средата на 2017 г. и края на 2019 г.
Представителите на гражданското общество твърдят, че е все още рано да се каже какви могат да бъдат дългосрочните последици, тъй като тяхната целенасочена превенция и изследването на най-рисковите общности приключва. Тестовете на CheckPoint София, например, не са включени в сметките на правителството след Глобалния фонд, каза Биринджиева.
България се движи в грешната посока по една ключова мярка от своята стратегия за тестване: късното диагностициране. Около половината от всички нови случаи на ХИВ се откриват години след инфекцията. (По този показател) България обикновено се представя в съответствие със средното за ЕС. Например, през 2017 г., когато програмите, подкрепяни от Глобалния фонд работят половин година, 47,8% от диагнозите са закъснели, докато средната стойност за ЕС е 48,6%.
През 2018 г. обаче 55,9 на сто от диагнозите в България са закъснели. А през 2019 г. тази цифра достига 62%.
България също отбеляза скок в случаите на СПИН, знак или на неуспех в лечението, или на твърде късно диагностициране. Честотата на СПИН е намаляла през последното десетилетие в целия ЕС, с изключение на България и Унгария, според Европейския център за профилактика и контрол на заболяванията. Между 2018 и 2019 г. случаите на СПИН в България нарастват с повече от 50%.
В изявление здравното министерство посочва, че късното диагностициране и случаите на СПИН отново са в спад през 2020 г., според предварителните данни. (Поради пандемията на коронавируса, ХИВ услугите са изправени пред затруднения в целия свят.)
ВЪЗМОЖНОСТТА
Международни приоритети: Служителите на Глобалния фонд признават, че България е преминала през своя процес, преди организацията да приеме официално насоките за политики за преход през 2018 г. Учейки се от по-ранни неуспехи, Глобалният фонд сега предлага конкретни средства, предназначени за прехода, и повече се набляга на помощта на НПО да се задържат и намерят алтернативни дарители, ако правителството не се включи.
В крайна сметка, проблемите на България бледнеят в сравнение с други получатели на подкрепа от Глобалния фонд, дори в съседство. Някои нарастващи предизвикателства могат да бъдат неизбежни за ситуацията във всяка всяка държава. Глобалният фонд преразгледа ситуацията в България преди решенията си за безвъзмездни средства през 2020 г., но решава да не предлага ново финансиране. По-богатите страни трябва да могат да се справят сами.
Брюкселската гледна точка: Правителството казва, че иска да промени правилата за договаряне, за да подпомага неправителствените организации, но твърди, че директивата на ЕС за обществените поръчки от 2014 г. няма да го позволи. Министерството на здравеопазването заявява, че ще подкрепи инициатива на ниво ЕС за освобождаване на социалните услуги от европейската директива и ще работи с неправителствени организации, за да прецени как да организира обществените поръчки. (Европейската комисия от своя страна заявява, че не е получавала жалби.)
Политическо безсилие: За неправителствените организации проблемите потвърждават това, за което се страхуват най-много – маргинализираните хора, най-уязвими от ХИВ, просто не са политически приоритет.
ГОЛЕМИЯТ ВЪПРОС
Ще намери ли българската държава решение навреме, за да запази своята инерция?
Или борбата с ХИВ в България ще остане в сегашната сива зона, не толкова силна, както някога е била, но и недостатъчно кризисна, за да стимулира повече действия: жертва на собствения си успех?
Тази статия е създадена с пълна редакционна независимост от репортери и редактори на POLITICO.
*Превод. Оригиналната публикация вижте ТУК.