Донорската банка с ХИВ-позитивен биологичен материал е създадена в през 2019 г. в опит да се намали стигмата, пред която са изправени живеещите с ХИВ
Оливия и Ейми са навън, на сянка, опитвайки се да се спасят от влагата в началото на лятото в Нова Зеландия. 10-месечната Ейми бърбори щастливо отзад, докато майка ѝ разказва. Тя е здрава, щастлива и не обръща внимание на статуса си: едно от малкото бебета в света, родени от първата донорска банка със сперма от ХИВ-позитивни мъже.
Sperm Positive е създадена в Нова Зеландия през 2019 г., за да намали стигмата, пред която са изправени живеещите с ХИВ, както и да повиши информираността, че благодарение на лечението ХИВ се превръща в неоткриваем в телесните течности вирус, а оттам – и непредаваем за партньорите на живеещите с ХИВ. Създаването на банката за донорска сперма от ХИВ-позитивни има световна популярност, а две години по-късно са налице и първите резултати.
„За мен това не беше важно. Аз просто исках да имам бебе. Тя е най-закачливото, най-щастливото, най-забавното момиченце на света”, казва Оливия, имайки предвид противоречивите реакции от откриването на донорската банка.
Виктор, един от дарителите на сперма, дълго време смята, че да има свое дете е невъзможно. „Когато през 2013 г. бях диагностициран с ХИВ, мислех, че никога няма да имам деца“, казва мъжът. Когато научава за банката, Виктор вижда възможност да даде шанс на двойки да имат деца, но и да сбъдне своята мечта да стане баща, въпреки ХИВ статуса си. След като дарява сперма за две успешни бременности, Виктор и партньорът му са в процес на търсене на сурогатна майка, за да направят опит за свое дете.
Онлайн банката, създадена в сътрудничество между New Zealand AIDS Foundation, Positive Woman Inc и Body Positive, стартира като проект за повишаване на информираността за „неоткриваем (ХИВ) =непредаваем (ХИВ). Науката е категорична, че лечението на ХИВ намалява нивата на вируса в кръвта до „неоткриваеми“ и по този начин живеещите с ХИВ не са изложени на риск да предадат вируса на своите партньори.
„Това научно откритие се потвърждава отново и отново в продължение на повече от 10 години“, коментира д-р Марк Томас, доцент в университета в Окланд, специалист по инфекциозни болести. Като доказателство медикът допълва, че съществуват три големи проучвания, които проследяват повече от 3000 сексуално активни двойки, в които един от партньорите е с ХИВ, на антиретровирусна терапия, които практикуват секс без презерватив и при които не е открит нито един случай на предаване на ХИВ. Въпреки това, някои страни все още са предпазливи относно репродуктивните съвети към ХИВ-позитивните мъже. Препоръките на CDC от 2017 г. са свързани с използването на PrEP при секс с ХИВ-позитивен, както и „прочистването“ на спермата в допълнение с антиретровирусната терапия. Доц. Марк Томас допълва, че това е по-скоро презастраховане, а не заради реалните рискове бащата с ХИВ да инфектира бъдещото си дете. „Няма потвърдени случаи на дете, родено от ХИВ-отрицателна майка, което да е било инфектирано чрез спермата на бащата“, допълва експертът и заявява още, че докато банката за сперма набира популярност, по-тревожно е, че живеещите с вируса, все още са жертва на стигма и дискриминация, свързани с отношенията в семейството, осигуряването на жилище, работа или медицински грижи.
В първите дни на ХИВ епидемията, когато тя засяга предимно гей мъжете, стигмите се наслагват една върху друга, казва специалистът, който за първи път започва да лекува пациенти с ХИВ/СПИН в болницата в Окланд през 80-те години на миналия век. „Връщайки се назад, към 80-те и първата половина на 90-те години, ХИВ беше беше фатална диагноза. Така сексът, смъртта и хомосексуалността се смесиха заедно, за да създадат една наистина ужасна стигма“, коментира инфекционистът.
Макар че към днешна дата има напредък, социалните нагласи все още не отразяват огромния скок в лечението и контрола на ХИВ. „Днес, благодарение на едно или няколко хапчета на ден, ХИВ няма сериозен медицински ефект върху пациентите“, допълва доц. Томас. Страхът от тази стигма, обаче, все още е силен за някои от донорите на банката, включително и за Виктор. „По отношение на моя статус, все още съм притеснен – това не е нещо, което мога да кажа навсякъде“, казва мъжът. Той е разкрил своя ХИВ статус само пред своя партньор и неколцина приятели. „Понякога има дни, когато си мисля, че съм се провалил. ХИВ не е нещо, с което мога се гордея, но се научих да живея с него и просто да го пазя в себе си.“, допълва Виктор.
В новозеландския университет в Отаго през миналата година експерти провеждат проучване за индекса на стигмата към ХИВ, което обхваща 188 пациенти. Въпреки, че всички участници са на антиретровирусно лечение, една трета от тях споделят, че са жертва на социална стигма, свързана с техния статус – включително подмятания, обиди, коментари и вербален тормоз. Повече от половината съобщават и за стигма в здравните заведения. Някои коментират, че са загубили работата си заради своя ХИВ статус, а повече от половината са имали преживявания на депресия, тревожност и безсъние през последната година.
„Когато родителите ми научиха, че имам ХИВ, те упорито настояваха да използвам отделни чинии и прибори. Чувствах се мръсен и пропаднал”, коментира в рамките на проучването 27-годишен младеж. След като разкриват, че живеят с ХИВ, двойка мъж и жена са принудени да напуснат апартамента, който обитават под наем. „Когато съм разкривал ХИВ статуса си на момчета, с които съм излизал, те повече не се обаждат или ме блокират в социалните медии“, разказва друг участник в проучването.
„Страх ме е да не бъда отхвърлен“, казва Виктор, но децата, за създаването на които е помогнал, са лъч светлина за него. При новината, че бебето на друга двойка се е родило без проблеми, мъжът е облян от радостна вълна. „Беше огромно щастие да стана свидетел на нещо, което никога не съм си мислил, че е възможно, да видя, да чуя колко радост носи това малко създание на семейството, на което съм помогнал”, обобщава Виктор.