Жена от Барселона е поддържала неоткриваем ХИВ вирусен товар повече от 15 години след спиране на антиретровирусното лечение, според доклад за случай, представен на 24-та Международна конференция за ХИВ в Монреал.
Вирусът не е напълно унищожен и пациентката не може да се счита за „излекувана“, но нейната дългосрочна ремисия може да предостави доказателства, които да помогнат на изследователите в разработването на стратегии за „функционално излекуване“, т.е. постигането на оптимален вирусен контрол без антиретровирусна терапия.
Въпреки че антиретровирусната терапия може да поддържа репликацията на ХИВ потисната, вирусът интегрира своя генетичен код (известен като провирус) в ДНК на човешките клетки, създавайки вирусен резервоар, който е недостъпен за антиретровирусните лекарства и обикновено невидим за имунната система. Тези провируси могат да останат латентни в „спящи“ имунни клетки за неопределено време, но обикновено започват да произвеждат нов вирус, когато лечението се спре.
Малцината, за които се смята, че са излекувани от ХИВ, сред които бе докладван и пети случай, са преминали през трансплантации на стволови клетки от донори с рядка мутация, която блокира навлизането на ХИВ в клетките. По-голяма група от пациенти обаче са успели да задържат вируса под контрол, без да приемат терапия или откакто са се инфектирали (като Лорийн Виленберг, по-известна като „пациентът от Сан Франциско“), коментират експерти.
Новият случай, представен от д-р Нурия Климент от Hospital Clinic-IDIBAPS е на жена (изследователите я наричат „пациентката от Барселона“), която е била диагностицирана с ХИВ по време на остра инфекция на 59-годишна възраст. Пациентите с ранна инфекция имат по-малък вирусен резервоар, което може да подобри шансовете им за постигането на т. нар. „функционално излекуване“. В началото вирусният товар на пациентката е около 70 000 копия, което показва, че тя не е естествен контролер. При първите изследвания пациентката е с висок брой CD4 (около 800).
Жената се включва в клинично изпитване, което изследва различни имуномодулиращи терапии. В рамките на проучването при пациентката се установява драматичен спад на общата ХИВ ДНК и интегрираната провирусна ДНК в CD4 клетките. Въпреки това, използвайки чувствителен анализ на вирусен растеж, изследователите успяват да изолират малко количество вирус, способен на репликация.
За да хвърлят повече светлина върху необичайния отговор на пациентката, изследователите извършват генетичен анализ, като установяват, че „тя няма класически генетични фактори“, свързани с естествения вирусен контрол. Пациентката не е имала и „дефектен“ вирус, който е открит при някои хора, които естествено контролират ХИВ. Всъщност, нейният вирус успява да се репликира нормално и нейните Т-клетки са податливи на навлизане на ХИВ.
Разглеждайки по-внимателно имунните отговори на пациентката, изследователите установяват, че естествените „клетки-убийци+ и Т-клетките-„убийци“ на CD8 имат ключова роля в контролирането на ХИВ.
Въпросът сега е дали изследователите могат да използват информацията, получена от този случай и други като него, за да разработят стратегии за лечение, които биха могли да позволят на милионите хора с типичен прогресивен ХИВ да държат вируса си под контрол, без продължително антиретровирусно лечение. Случаи, като този, са по-подходящи за мнозинството, живеещи с ХИВ хора, отколкото редките излекувания след трансплантация на стволови клетки, смятат експерти.