Броят на CD4 клетките е най-важният показател за риска от разболяване. Докато този брой е над 350, все още се счита, че имунната система е в относително добро състояние. Когато обаче този брой падне под 200, се приема, че е достигнато критично ниско ниво, при което имунната система е увредена дотолкова, че не може да се пребори с определени заболявания, с които здравият човешки организъм се справя успешно. Това състояние се нарича СПИН – Синдром на придобита имунна недостатъчност. При СПИН хората могат да страдат от различни заболявания. Ето защо СПИН представлява „синдром” – сбор от различни симптоми и прояви на заболявания, в основата на които стои общото увредено състояние на имунната система, причинено от действието на ХИВ.

Инфекциите, които се развиват вследствие на намалената имунна защита, се наричат опортюнистични инфекции. Когато броят на CD4 клетките е под 200, тези инфекции могат да бъдат фатални. Има обаче и инфекции, които се срещат по-често при хората с ХИВ дори и при нормални стойности на CD4 клетките над 500. Така например рискът от инфектиране с туберкулоза е по-висок при ХИВ-позитивните, независимо от имунния им статус. Рискът от инфектиране с вирусите на хепатит А, В и С, както и със сексуално преносими инфекции (сифилис, гонорея и хламидия) е по-висок при ХИВ-позитивните мъже, които имат сексуални контакти с други мъже.

Лечението за ХИВ се нарича комбинирана антиретровирусна терапия. Комбинирана, защото обикновено съдържа три медикамента, действащи на различни етапи от жизнения цикъл на вируса. Медикаментите, прилагани за лечение на ХИВ, се наричат антиретровирусни, тъй като ХИВ принадлежи към групата на т.нар. ретровируси.

Прилаганите в момента медикаменти са форма на лечение, но те не могат да те излекуват окончателно от ХИВ. Освен в кръвния поток, вирусът се намира и в клетки, наричани „дремещи” (в състояние на покой), до които прилаганите в момента лекарства не могат да достигнат. Именно тези „дремещи” клетки са една от основните трудности за изнамиране на лек срещу ХИВ.

Настоящото лечение за ХИВ се провежда през целия живот, но медицината напредва бързо и терапиите стават все по-ефективни, по-лесни и безопасни за прием.

Антиретровирусното лечение се прилага успешно и безопасно по време на бременност.

Отговорът е ДА! Започване на антиретровирусно лечение се препоръчва на всеки, независимо от броя на CD4 клетките, възможно най-скоро след поставяне на диагнозата. Колкото по-нисък е броят на CD4 клетките, толкова по-спешно е започването на лечение.

Максимално бързото започване на лечение след узнаване на диагнозата е от полза както за твоето здраве и благополучие в дългосрочен план, така и за предотвратяване на по-нататъшното предаване на вируса по сексуален път, а в случай на бременност – и за предотвратяване предаването на вируса на плода.

А) Основната цел на антиретровирусното лечение е да се постигне „неоткриваем” (недоловим) вирусен товар, което означава понижаването му до стойности, които не могат да бъдат измерени с чувствителността на съвременните тестове. Изследването на вирусния товар предоставя информация за количеството на вируса в милилитър (мл) кръв и се изчислява в копия/мл. В България тестовете за вирусен товар определят като неоткриваем такъв при стойности на вирусния товар < 40 копия/мл. Колкото по-висок е вирусният товар, толкова по-голяма е вероятността човек, инфектиран с ХИВ да предаде вируса на друг. За висок вирусен товар условно се приемат стойности от и над 100 000 копия/мл.

От започването на антиретровирусното лечение, при правилно приемане на терапията и придържане към нея, максимум до 12-тия месец трябва да се постигне неоткриваем вирусен товар. За успешна се счита терапия, при която се постига и трайно се задържа неоткриваем вирусен товар.

Ако след започване на лечение си постигнал и си задържал вирусния си товар неоткриваем, ти вече не можеш да предадеш ХИВ на своите сексуални партньори.
Неоткриваем ХИВ = Непредаваем ХИВ (Н = Н)

При постигане на неоткриваем вирусен товар в резултат на провеждано лечение по време на бременност, рискът за предаване на ХИВ от майката на плода е сведен почти до нула.

Б) Втората основна цел на терапията е максимално възстановяване на имунната система. Оптималното е да се постигне и поддържа брой на CD4 клетките над 500, колкото е нормалният брой при здрав човек. Не винаги обаче това е възможно, особено когато терапията се започне при напреднала ХИВ инфекция и брой на CD4 клетките под 200. Но дори и в този случай, антиретровирусната терапия ще даде най-добрия шанс за възстановяване и укрепване на имунната система, и нарастване на броя на CD4 клетките до по-безопасни нива.

Ако приемаш терапия и поддържаш брой на CD4 клетките над 500 и неоткриваем вирусен товар, можеш да очакваш да имаш нормална продължителност на живота.

Ако живееш с ХИВ, имаш право на безплатна антиретровирусна терапия (АРТ) и безплатен мониторинг в следните 5 отделения в България:

София
СБАЛИПБ „Проф. Иван Киров“ ЕАД
адрес: София 1606, бул. „Акад. Иван Гешов“ 17
тел: (02) 9023 732; (02) 9023 733
д-р Нина Янчева, д.м., началник на Отделението за придобита имунна недостатъчност

Пловдив
УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД
адрес: Пловдив 4002, бул. Пещерско шосе 66
тел: (032) 602 746
проф. д-р Марияна Стойчева-Въртигова, д.м.н., началник на Клиниката по инфекциозни болести

Варна
УМБАЛ „Св. Марина“ ЕАД
адрес: Варна 9000, ул. Цар Освободител 100
тел: (052) 978 703
д-р Тодорова, специалист по инфекциозни болести, Клиника по инфекциозни болести, Специализиран сектор за лечение на ХИВ/СПИН

Плевен
УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД
адрес: Плевен 5800, бул. Георги Кочев 8А
тел: (064) 886 439; (064) 886 415
проф. д-р Цеца Дойчинова, д.м., началник на Клиниката по инфекциозни болести

Стара Загора
МБАЛ „Проф. д-р Стоян Киркович“ АД
адрес: Стара Загора 6000, ул. Генерал Столетов
тел: (042) 698 420
проф. д-р Лилия Пекова, д.м., ръководител на Клиниката по инфекциозни болести

Медикаментите за лечение на ХИВ действат като пречат на вируса да се възпроизвежда. По този начин се постига намаляване на вирусния товар до неоткриваем, което на свой ред дава възможност на имунната система (в това число и броят на CD4 клетките) да се възстанови и укрепне.

Когато не се лекуваш, имунната ти система работи в режим на претоварване. ХИВ напада и превзема CD4 клетките и образува в тях свои нови копия. Организмът на свой ред произвежда нови CD4 клетки за борба с вируса, но ХИВ използва и тях, за да продължава да се възпроизвежда. Получава се нещо като порочен кръг – представи си куче, което гони опашката си!

Счита се, че този режим на претоварване на имунната система е причина за възникването на редица други здравословни усложнения.

Това е едно от основанията за съвременната препоръка за провеждане на антиретровирусно лечение, независимо от броя на CD4 клетките и за незабавен старт на терапията възможно най-скоро след узнаване на диагнозата.

Когато се лекуваш, описаното свръхактивиране на имунната система спира.

В момента се използват над 30 антиретровирусни медикамента, които действат на различни етапи от жизнения цикъл на ХИВ.

Най-ефективните лекарства срещу ХИВ са насочени към ензимите, които вирусът използва, за да се възпроизвежда, респективно да поддържа инфекцията в човешкото тяло. Това са обратната транскриптаза, интегразата и протеазата. Медикаментите са групирани в пет основни класа.

1. НИОТ: Нуклеозидни/нуклеотидни инхибитори на обратната транскриптаза (накратко „нюкове”) – блокират действието на ензима обратна транскриптаза;
2. ННИОТ: Ненуклеозидни инхибитори на обратната транскриптаза – блокират действието на ензима обратна транскриптаза;
3. ИИ: Интегразни инхибитори – блокират действието на ензима интеграза;
4. ПИ: Протеазни инхибитори – блокират действието на ензима протеаза;
5. ИН: Инхибитори на навлизането – възпрепятстват навлизането на ХИВ в клетката; прилагат се, когато не може да се състави ефективна комбинация с медикаменти от горните четири класа.
6. Прилагат се и инжекционни медикаменти с удължено действие, сред които е първият одобрен капсиден инхибитор.

Стандартната комбинирана антиретровирусна терапия съдържа два медикамента от класа на нуклеозидните/нуклеотидните инхибитори на обратната транскриптаза (НИОТ), които се наричат „гръбнак” на терапията, и трети медикамент от друг клас. Предпочитаният трети медикамент при съставяне на терапевтична схема при пациенти, започващи за първи път лечение (първа линия терапия), е от класа на интегразните инхибитори (ИИ). Ако са налице някакви съображения, третият медикамент може да бъде от класа на ненуклеозидни инхибитори на обратната транскриптаза (ННИОТ) или бустиран протеазен инхибитор (ПИ).

Тоест:

2 НИОТ + 1 ИИ – предпочитан избор за първа линия терапия
или
2 НИОТ + 1 ННИОТ – ако не може да бъде приложен ИИ  (eдинствено доравирин от класа на ННИОТ е препоръчан за първа линия терапия)
или
2 НИОТ + бустиран ПИ – ако не може да бъде приложен ИИ

У нас наличните „гръбнаци” за първа линия терапия са комбинираните таблетни форми емтрицитабин/тенофовир дизопроксил и абакавир/ламивудин, предлагани от различни генерични производители. Абакавир/ламивудин е алтернативен избор в случаите, в които не може да бъде приложен емтрицитабин/тенофовир дизопроксил.

Наличните медикаменти от класа на ИИ у нас са долутегравир (под търговското наименование Tivicay) и ралтегравир (под търговското наименование Isentress).

Наличен също е и еднотаблетковия режим Triumeq (абакавир/ламивудин/долутегравир). 

Налични са също и еднотаблетковите режими Biktarvy (емтрицитабин/тенофовир алафенамид/биктегравир) и Triumeq (абакавир/ламивудин/долутегравир).

От класа на ННИОТ са налични рилпивирин (под търговското наименование Edurant) и доравирин (под търговското наименование Pifeltro).

Наличен е също и еднотаблетковия режим Delstrigo (доравирин/ламивудин/тенофовир дизопроксил).

От бустираните протеазни инхибитори налични у нас са дарунавир+ритонавир, предлагани като отделни компоненти от генеричен производител и дарунавир/кобицистат, като комбинирана таблетна форма под търговското наименование Rezolsta.

Наличен е също и еднотаблетковия режим Symtuza (дарунавир/кобицистат/емтрицитабин/тенофовир алафенамид).

Сред препоръчителните режими за първа линия терапия е и един конкретен двукомпoнентен режим:

1 НИОТ + 1 ИИ: ламивудин + долутегравир

Този двукомпонентен режим е наличен у нас като еднотаблетков режим под търговското наименование Dovato.

В клиничната практика у нас се използват и други медикаменти от по-старо поколение, но те не се препоръчват за първа линия терапия, а влизат в състава на терапевтичните схеми при пациенти, които са от години на лечение. В същото време не са налични определени медикаменти от препоръчваните за първа линия терапия.

Приложението „Антиретровирусни медикаменти” предоставя подробна информация за това. Можеш да го изтеглиш от тук.

Какви са съображенията при съставяне на терапевтичната схема?

При съставяне на терапевтичната схема при всеки пациент се подхожда индивидуално, като се съобразяват редица фактори: брой на CD4 клетките, ниво на вирусния товар, наличие на придружаващи заболявания, фамилна обремененост (напр. повишен сърдечносъдов риск), прием на други медикаменти, прием на метадонова заместваща терапия и др.

Например, ако пациентът има и хепатит В, желателно е терапевтичната му схема да включва тенофовир. Ако пък е с бъбречно заболяване, тогава трябва да се предпочете друго, тъй като тенофовир-ът може да задълбочи бъбречното увреждане.

Ако пациентът е с положителен резултат за HLA B*5701, генетичен маркер който се изследва рутинно при пациентите с ХИВ, терапевтичната му схема не трябва да съдържа абакавир, поради риска от развитие на реакция на свръхчувствителност, която може да бъде животозастрашаваща.

Ако пациентът има и туберкулоза, тогава третият медикамент в терапията му е желателно да бъде ралтегравир (Isentress), поради лекарствените взаимодействия с някои медикаменти за лечение на туберкулоза.

За да може да бъде приложен рилпивирин като част от терапевтичната схема, броят на CD4 клетките трябва да бъде над 200, а вирусният товар – под 100 000 копия/мл. За да може да бъде приложен пък двукомпoнентния режим ламивудин + долутегравир (Dovato), вирусният товар трябва да бъде под 500 000 копия/мл.

Заедно с лекуващия лекар ще обсъдите възможните терапевтични схеми при теб. Най-важното е да бъдеш максимално откровен с твоя лекар най-вече по отношение на всички медикаменти, субстанции и добавки, които приемаш, вкл. нелегални такива.

Също, да обсъдите към какъв режим е реалистично да се придържаш и можеш ли да се съобразяваш с изисквания по отношение на приема на храна.

Всичко това ще позволи заедно с твоя лекар да определите най-подходящата терапевтична схема за теб, която да е лесна за спазване, да е с достатъчно силно действие да намали вирусния ти товар до неоткриваем и да е съобразена с всички останали придружаващи обстоятелства при теб.

Винаги можеш да се обърнеш към консултантите ни, за да ти помогнат да се ориентираш в избора на терапия.

Придържане към терапията е понятие, което означава приемането на лекарствата по точно указания начин. Това означава приемането им всеки ден без изключение в точно определения час, както и спазването на изискванията по отношение на храненето, в случай че има такива.

Придържането към терапията е най-важното нещо, когато започваш лечение и трябва да бъде основен приоритет до достигане на неоткриваем вирусен товар.

Като се придържаш към терапията, гарантираш, че всичките лекарства от комбинацията се съдържат в организма в достатъчно големи количества, за да държат под контрол вируса 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата.

След постигане на неоткриваем вирусен товар, спазването на добро придържане към терапията (максимално близко до 100%) продължава да бъде важно. Затова е от толкова голямо значение съставената терапевтична схема при теб да бъде такава, която да можеш да следваш всеки ден независимо дали е делничен или почивен, и независимо от житейската ситуация, в която се намираш.

Ако се случи да пропуснеш доза, препоръката е да я вземеш веднага след като се сетиш. НО, ако се сетиш, че си пропуснал доза малко преди времето за следващата, не приемай две дози наведнъж!

По принцип, след като веднъж започнеш терапия, не се препоръчва да я прекъсваш по какъвто и да било повод, освен ако няма медицинско основание за това. При спиране на терапията вирусният товар може да нарастне отново много бързо (за няколко седмици). Освен това всяко прекъсване на терапията крие риск от развитието на лекарствена резистентност и е особено опасно за онези, които са започнали лечение с много нисък брой на CD4 клетките. Установено е, че рискът от възникване на усложнения е по-висок при хора, прекъсвали лечението в сравнение с онези, които не са. Тук се отнасят както ХИВ-свързаните, така и несвързаните с инфекцията усложнения.

Лекарствената резистентност възниква, когато в структурата на вируса настъпят малки изменения, които пречат на терапията да действа. Тези изменения се наричат мутации. Възможно е човек директно да се инфектира с щам на ХИВ, който вече да е резистентен към някои медикаменти за лечение на ХИВ.

Ако след постигане и задържане на неоткриваем вирусен товар, при някои от проследяващите изследвания в годините отново се установят и потвърдят доловими и нарастващи стойности на вирусния товар (над 40 копия/мл), лекуващият ти лекар ще обсъди с теб възможните причини за това (имало ли е епизоди на прекъсване на терапията и недобро придържане към приема на медикаментите, започвано ли е лечение за друго заболяване, което да е предизвикало лекарствени взаимодействия и др.) и при необходимост ще проведе тест за резистентност. В зависимост от резултата, при налични данни за резистентност, ще се пристъпи към смяна на терапията съобразно установените от теста мутации.

Понякога е възможно вирусният ти товар от неоткриваем внезапно да се повиши – т.нар. „блип”. „Блипът” представлява неголямо временно покачване на стойностите на вирусния товар (обикновено до 500 копия/мл), след което вирусният товар отново се връща от само себе си до неоткриваем в рамките на няколко седмици. Единичните „блипове” са често срещано явление и са безопасни. След потвърждаване, че става въпрос за „блип” (провеждане на повторно изследване на вирусния товар, което да покаже, че той отново е неоткриваем), не се налага предприемането на други мерки по отношение на провежданата терапия.

Най-добрият начин да предотвратиш появата на резистентност е да сведеш вирусния си товар до неоткриваем и да го задържиш на това ниво. За целта трябва да се придържаш максимално добре към терапията. В противен случай, нивата на медикаментите спадат под минималните такива, необходими за успешно контролиране на вируса, което способства образуването на мутации.

Резистентността и придържането към терапията са тясно свързани. Ако пропускаш дози или редовно закъсняваш с приема на медикаментите, увеличаваш вероятността от развитие на резистентност.

За да видиш нагледно как недоброто придържане към терапията води до изграждане на резистентност, гледай краткото образователно видео „Резистентност на ХИВ” – линк към видеото дублирано на български език, линк към видеото на английски език със субтитри на български език.

Страничните ефекти представляват нежелани лекарствени реакции. Всяко регистрирано лекарство, независимо за кое заболяване е, има възможни странични ефекти. Страничните ефекти могат да бъдат краткосрочни и дългосрочни, като се проявяват в различна степен при различните хора – от леки до тежки. Леките странични ефекти обикновено не налагат промяна на терапията или нейното спиране.

Краткосрочните странични ефекти се проявяват след първите приеми на терапията. Ако забележиш поява на обрив след първите приеми на дадено лекарство, препоръката е незабавно да се консултираш с лекуващия си лекар, като дотогава прекратиш приема на лекарството. Антиретровирусните медикаменти, които най-често могат да предизвикат обрив, са абакавир (влизащ също и в състава на Triumeq) и дарунавир (влизащ също и в състава на Rezolsta и Symtuza).

По-чести странични ефекти след първите приеми на антиретровирусни медикаменти са гадене, тежест, по-кашави изхождания. Обикновено тези оплаквания преминават след известно време и не са причина за прекъсване или смяна на терапията.

Ако диарията продължи повече от 30 дни (над 3 изхождания дневно с кашава или водниста консистенция) и не се установи друга причина за нея (като инфекция или чревно заболяване), тя може да се дължи на някои от антиретровирусните медикаменти (протеазните инхибитори могат да бъдат причина за продължителен диариен синдром). Други странични ефекти са главоболие и безсъние (обикновено предизвиквани от интегразните инхибитори), мускулни болки и др.

По-редки странични ефекти са главоболие и безсъние (обикновено предизвиквани от долутегравир, влизащ също и в състава на Triumeq, и ефавиренц), мускулни болки и др.

За преценка на възможна дългосрочна токсичност се провеждат кръвни изследвания. Всеки път когато се взема кръв за определяне на имунен статус и вирусен товар, се проследават също така кръвна картина и набор от биохимични показатели, които проследяват функциите на основните органи и системи в организма. При установяване на тенденция за отклонения в стойностите на някои от тези показатели в няколко последователни изследвания се преоценява терапията като възможна причина за тези отклонения. Ако някои от приеманите медикаменти имат такива възможни странични ефекти се преценява смяната им с други, които нямат такава възможна токсичност.

Независимо от това какви възможни странични ефекти са описани в листовката на даден медикамент, обикновено те засягат малък процент от хората, които приемат медикамента и в повечето случаи могат да бъдат овладяни. Не бива да се страхуваш да започнеш лечение, поради страничните ефекти на медикаментите, а винаги да обсъждаш с твоя лекар, ако имаш някакви оплаквания, особено след старта на терапията, и да следваш насрочените контролни прегледи за проследяване на състоянието ти. С напредване на медицината терапиите стават все по-безопасни за прием.

Винаги можеш да се обърнеш към консултантите ни, ако имаш притеснения, свързани със страничните ефекти.

Ако се наложи да започнеш лечение за друго заболяване, особено ако е в дългосрочен план, задължително трябва да обсъдиш това с лекаря, който наблюдава твоята ХИВ инфекция, защото е възможно новата терапия да не е съвместима с приеманите от теб в момента антиретровирусни медикаменти и да се налага те да бъдат сменени. Някои лекарствени взаимодействия могат да бъдат много опасни, така че задължително консултирай това с лекаря.

Тук са посочени основните лекарства, които можеш и не можеш да приемаш с антиретровирусната терапия от най-често използваните в ежедневието. За всички други медикаменти, които не са посочени по-долу, винаги се консултирай с лекаря, който наблюдава твоята ХИВ инфекция.

А) Ако приемаш терапия, съдържаща интегразен инхибитор (Isentress, Tivicay, Triumeq, Dovato, Biktarvy, Juluca), можеш да приемаш всякакъв вид обезболяващи, тъй като няма лекарствени взаимодействия (Аналгин, Парацетамол, Аспирин, Ибупрофен, Трамадол). Няма ограничения и по отношение на приема на антибиотици – може да се приемат всякакъв вид антибиотици, изписани по друг повод.

Не трябва да се приемат чай или отвара от жълт кантарион, тъй като намаляват концентрацията на антиретровирусните лекарства. Може да се приемат витамини, но не по същото време с приема на антиретровирусната терапия. Трябва да има отстояние с приема на терапията поне 4 часа.

Б) Ако приемаш терапия, съдържаща протеазен инхибитор (Rezolsta, Symtuza, дарунавир+ритонавир, атазанавир+ритонавир) можеш да приемаш следните обезболяващи: Аналгин, Парацетамол, Аспирин, Ибупрофен, Нимесулид, Пироксикам. От най-често изписваните антибиотици можеш да приемаш пеницилини, цефалоспорини, доксициклин, левофлоксацин, ципрофлаксацин, гентамицин, Бисептол.

Не трябва да се приемат чай или отвара от жълт кантарион, както и гинко билоба и чесън, тъй като намаляват концентрацията на антиретровирусните лекарства.

В) Ако приемаш терапия, съдържаща ненуклеозиден инхибитор на обратната транскриптаза (Edurant, Pifeltro, Delstrigo), можеш да приемаш следните обезболяващи: Аналгин, Парацетамол, Аспирин. От най-често изписваните антибиотици можеш да приемаш пеницилини, цефалоспорини, левофлоксацин, ципрофлаксацин, гентамицин, Бисептол.

Не трябва да се приемат чай или отвара от жълт кантарион, както и гинко билоба и чесън, тъй като намаляват концентрацията на антиретровирусните лекарства.

Г) Ако „гръбнакът” на терапията ти съдържа тенофовир, не трябва да използваш следните обезболяващи: Аспирин, Ибупрофен, Селекоксиб, Напроксен, Нимесулид, Пироксикам, Диклофенак.

Университетът на Ливърпул е разработил специален сайт, където можеш да проверяваш за потенциални лекарствени взаимодействия с твоята антиретровирусна терапия. Това не отменя по никакъв начин консултацията с лекуващия лекар!

Здравословното хранене и физическата активност са от съществено значение за цялостното здравословно състояние на хората, живеещи с ХИВ. Антиретровирусната терапия днес е толкова успешна, че предполага нормална продължителност на живота при хората, инфектирани с ХИВ, респективно доживяване до традиционно приеманата за напреднала възраст. За да постигнеш добро качество на живот и да остарееш в добро здраве, е необходимо да следваш цялостен здравословен начин на живот, което може да е свързано с предприемането на определени промени в сегашния ти начин на живот.

Няма конкретен хранителен режим за хората, живеещи с ХИВ, но цялостното здравословно хранене ще допренесе значително за общото ти здравословно състояние. Необходимо е да следваш няколко основни съвета:

• Приемай много плодове и зеленчуци, поне 5 пъти на ден. Те са с високо съдържание на антиоксиданти, които защитават имунната система.
• Приемай храна богата на белтъчини (протеини). Организмът използва протеините за изграждане на мускулна маса и силна имунна система. Здравословни опции за набавяне на протеини са постно говеждо месо, птиче месо, риба, яйца, боб и ядки. Повече белтъчини са необходими при хора с по-ниско телесно тегло или при напреднала ХИВ инфекция.
• Набавяй въглехидратите от пълнозърнести храни, като кафяв ориз и пълнозърнеста пшеница. Те са добър източник на витамини от група В, минерали и фибри, които имат голямо значение за производството на енергия. Също, консумирането на повече фибри намалява образуването на мастни натрупвания, наречени липодистрофия – потенциален страничен ефект при ХИВ инфекция.
• Приемай мазнини в умеренени количества. Мазнините осигуряват енергия, но също така са с високо съдържание на калории. Здравословният избор включва ядки, растителни масла и авокадо.
• Ограничи консумацията на захар и сол. Независимо дали заради действието на самия вирус или приеманото антиретровирусно лечение, хората, живеещи с ХИВ са изложени на по-висок риск от развитие на сърдечносъдови заболявания. Затова целта е по-малко от 10% от калориите на ден да бъдат набавяни от храни и напитки с добавена захар, и да не се приемат повече от 2 300 мг натрий дневно.
• Старай се да пиеш много вода, поне 8-10 чаши дневно. Това помага да се пренасят хранителни вещества и да се очистват използваните медикаменти от организма. Също, повишават се енергийните нива и се предпазва организмът от дехидратация.
• Ако си пушач, едно от най-полезните неща, които можеш да направиш за здравето си е да спреш цигарите. Значителното ограничаване на консумацията на алкохол е също силно препоръчително. Ако употребяваш наркотици, също сериозно трябва да преосмислиш това.
• Поддържай редовна физическа активност. Физическата активност, в съчетание с балансираното хранене, води до по-добра функция на имунната система и до цялостен подобрен тонус. Добре е да обсъдиш с твоя лекар кое физическо натоварване е най-полезно за теб. Общата препоръка е за поне 1-5 часа физическо натоварване седмично, в зависимост от типа активност.