Вирусът на Mpox, е известен още от 50-те години на XX век, когато е изолиран от маймуни в зоопарк в Копенхаген. Поради този факт заболяването, причинено от вируса, е по-популярно с названието „маймунска вариола“, което не е особено точно от научна гледна точка, тъй като не маймуните, а африкански гризачи са основния източник и естествен резервоар на инфекцията, много подобно на естествения и дискутиран през годините източник на вируса на COVID-19 в природата.
Впоследствие през 70-те години е докладван първият случай на заболяването сред хора и дълги години то остава единствено на територията на Централна и Западна Африка. Едва през 2022 г. за първи път се съобщава изключителен ръст на Mpox в Европейския съюз, САЩ и други нетипични за инфекцията страни, като по-големият брой от случаите не са свързани с пътувания в ендемични за инфекцията региони в Африка.
СЗО докладва за над 97 000 инфектирани и над 185 починали от Mpox за периода след 2022 г. Вероятната причина са изменения в ДНК-то на вируса, които го правят по-лесен за предаване и възприемане сред хората. В икономически развитите страни центровете за сексуално здраве са първите места, където хората със симптоми на маймунска вариола търсят помощ.
До момента в България има докладвани общо 5 случая на Mpox – 4 през 2022 г. сред лица с данни за пътувания в чужбина и последния случай е през 2024 г., при който няма данни за пътувания извън страната.
Случаите на инфекцията са вероятно в пъти повече, но поради по-често лекото протичане или страх от социална изолация хората не се обявяват официално и търсят начин да заобиколят системата. По този начин се създават условия за съществуване на една „малка тлееща епидемия“, която впоследствие може да е източник и на нови случаи.
- 99,4% от случаите са на мъже
- 64,4% от случаите са на възраст 18-40 г., от които 99,4% са мъже
- 74,4% от случаите, за които са налични данни за сексуална ориентация се определят като МСМ (за 42,1% от случаите няма данни)
- 38,0% от случаите, за които са налични данни са HIV-положителни.
Източник: monkeypoxreport
Инкубационният период или времето от момента на инфектиране до проява на първите симптоми варира от 5 до 21 дни, като най-често е от 6 до 13 дни. Заболяването започва с обща отпадналост, умора, втрисане, главоболие, болки по мускулите и подути лимфни възли, което го прави неразличимо от повечето вирусни инфекции. В рамките на три дни от първите общи симптоми се появяват обривни единици обикновено по лицето, ръцете, краката и около гениталиите и ануса, като преминават през различни етапи.
В началото наподобяват петна, впоследствие се превръщат в пълни с течност мехури, които постепенно се покриват с корички, маркиращи момента на оздравяване, отнемащ от 2 до 4 седмици.
Пациентите са потенциален източник на инфекцията през целия описан период до отпадането на последните корички.
Вирусът на Mpox се разпространява чрез директен контакт с лезиите или телесните течности на инфектирания човек.
Предава се още чрез респираторни капки по време на директен и близък контакт – лице в лице над 3 часа.
Възможно е Mpox да се разпространи чрез директен контакт с течности на инфектиран човек или с инфектирани с вируса предмети, спално бельо, дрехи. Не е доказан напълно сексуалният път на предаване и Mpox не се асоциира с единия или другия пол.
Заболяването погрешно се счита за разпространено само сред мъже и то тези правещи секс с други мъже (MSM). Причината е вероятно по-честите интимни контакти с повече партньори в тази популация, които допълнително биха улеснили предаването на вируса.
По-голямата част от инфектираните се възстановяват без усложнения, като смъртността от заболяването е под 1%.
При по голямата част от инфектираните пациенти извън ендемичните африкански региони, Mpox протича сравнително леко с предимно грипоподобни прояви, локални кожи лезии и остатъчни козметични дефекти, които се поддават на лечение с познати общоукрепващи хранителни добавки, имуностимулатори и витамини, както и локални дерматологични средства.
При риск от вторично инфектиране с бактериална инфекция, особено при лица с имунен дефицит е уместно включване на локален или перорален антибиотик.
Рядко се налага прием в специализирано болнично звено. Силно препоръчително е лицата с доказана диагноза да се изолират до оздравяване в самостоятелни стаи, да носят маски и дрехи, покриващи засегнатите от обрива части на тялото и да използват индивидуални кърпи, прибори и други лични принадлежности.
Към този момент единственият перспективен антивирусен медикамент Tecovirimat, първоначално разработен и одобрен в готовност при възможни пробиви от вариола, показва и изключително добър ефект в лечението на Mpox в проведените клинични изпитвания.
Медикаментът е наличен в САЩ и страните от Западна Европа, като се отпуска по специални показания и не може да бъде закупен свободно от аптечната мрежа. Не е дискутирано внасянето на запаси от медикамента в България.
Ваксини за профилактика и лечение
Поради голямата прилика със smallpox вируса, причиняващ т.нар. едра шарка (човешка вариола), използването именно на вариолната ваксина значително намалява риска от заразяване (над 85%) и/или тежко протичане при инфектирани с Mpox.
Разработени и налични са две ваксини, като едната от тях, популярна с 3 различни търговски наименования Jynneos ®/Imvamune ®/Imvanex ®, е предпочитана поради значително по-малкото до липсващи нежелани странични ефекти. Включва прием на две дози с интервал помежду им от четири седмици за постигане на максимална ефективност.
Ваксинираните се считат за напълно ваксинирани и защитени срещу Mpox около две седмици след поставената втора доза.
Ваксината е налична още от 2022 г. на територията на САЩ, Канада, Западна Европа и други икономически развити страни за профилактика както на лица с доказан контакт с друг заразен с Мpox, така и за хора с рисково сексуално поведение (голям брой сексуални партньори) и/или доказана и лекувана в миналото сексуално-преносима инфекция (включително HIV).
Вече близо 2 г. липсва информация за получени ваксини срещу вариола в България и към момента е невъзможно провеждането на профилактика срещу Mpox, включително и при медицинските специалисти, които биха имали потенциален професионален контакт със заболяването.
Лицата, които са били в близък контакт с инфектиран от Mpox трябва:
- да се самонаблюдават за поява на симптоми в продължение на 21 дни от датата на последния контакт с пациента.
- по време на периода на самонаблюдение да избягват близки, в т.ч. и сексуални контакти с други лица, вкл. и с пациента.
- да избягват споделянето на лични вещи (чаши, прибори за хранене, дрехи, спално бельо, електронни устройства) с други лица, вкл. и с пациента с Mpox.
- при обслужване на пациент с Mpox да носят защитна маска за лице, да избягват допир до обрив или корички на обрив на болен и да извършват хигиена на ръцете (миене с вода и сапун или използване на дезинфектант за ръце).
Препоръчва се да се използват кърпи и други пособия за еднократна употреба за почистване на повърхности в дома. Ако не е налично почистващо оборудване за еднократна употреба, почистващият материал (кърпа, гъба и др.) трябва да се постави в дезинфекционен разтвор, ефективен срещу вируси, или използваното пособие да се изхвърли.
Ако сте развили симптоми:
1. Ако имате обрив, съпроводен с треска или чувствате неразположение, свържете се с Вашия личен лекар или посетете инфекциозното отделение в общинската/областната болница.
2. Съдействайте на лекаря като предоставите информация за евентуални контакти с инфектиран от Mpox или за посещение на места/събития с осъществяване на сексуални контакти, за множество контакти. По този начин ще помогнете за правилно поставяне на диагнозата, провеждане на лабораторно изследване, насочено лечение.
3. Помислете за хората, с които сте имали близък, вкл. сексуален контакт през последните 21 дни. За да помогнете за ограничаване на разпространението на заболяването, може да помислите да информирате своите контактни лица, ако се потвърди, че сте с Mpox.
При съмнение или поставена диагноза Mpox е силно препоръчително пациентът:
- да се самоизолира, в самостоятелна стая при възможност, до потвърждаване или отхвърляне на диагнозата.
- при потвърждаване на диагнозата, изолацията следва да продължи до отпадане на коричките върху обривите и образуването на нов слой кожа под тях, тъй като дотогава болният е заразен за останалите.
- да не докосва обривните единици. Докосването на обрива може да доведе до неговото разпространение и по други части на тялото и да забави оздравяването.
- да използва индивидуални кърпи, прибори за хранене, чинии, чаши, спално бельо, дрехи и др. Замърсеното облекло и спално бельо трябва да се перат отделно от дрехите и бельото на останалите членове на домакинството при 60°C температура на водата.
- да ограничи контактите си, като избягва сексуални контакти и да използва презервативи след оздравяване за период от поне 8 седмици.
- да избягва посещение на места и събития, където има вероятност от осъществяне на близки контакти, в т.ч. и на сексуални контакти.
- да избягва контакт с имунокомпрометирани лица.
- при контакт с член от домакинството да носи защитна маска за лице и извършва хигиена на ръцете (миене с вода и сапун или използване на дезинфектант за ръце).
- при необходимост от посещение при лекар, покрива обривните единици с дреха или марля и носи медицинска маска за лице.
При намерение за сексуален контакт с постоянен партньор:
- Извършване на виртуален секс без личен контакт.
- Мастурбиране заедно, но на разстояние най-малко 1,5 м. без докосване един друг и без докосване на обрива.
- Правене на секс с дрехи или покриване на мястото с обривите, за да се намали възможно най-много контакта кожа в кожа. Ако обривът е в областта на гениталиите или ануса, презервативите могат да помогнат, обаче презервативите сами по себе си вероятно не са достатъчни, за да предотвратят заразяване с вируса на Mpox.
- Избягване на целуване.
- Измиване на използвани по време на сексуалния контакт секс играчки, фетиши и др. и изпиране на бельо/дрехи използвани по време на сексуалния контакт.