Хепатит В

Хепатит В е най-сериозната хепатитна инфекция, която се причинява от вируса на хепатит В. Първоначално хепатит В е остър, но може да премине в хронично състояние.

Острият хепатит В може да отшуми бързо, без да причинява дълготрайно увреждане на черния дроб, или може да не се самоизлекува и да премине в хронична форма. Колкото по-млад е човек при контакта си с хепатит В, толкова по-голям е шансът заболяването да стане хронично.

Хроничният (продължителен) хепатит В е персистираща инфекция на черния дроб, която се развива, ако острата инфекция не отшуми в рамките на първите 6 месеца. В около една трета от случаите това води до сериозно чернодробно заболяване, което може да доведе до цироза, рак на черния дроб и ранна смърт при до 25% от пациентите. След като вирусът на хепатит В навлезе в тялото, минава инкубационен период от 1 до 6 месеца, през който не се забелязват симптоми на заболяването. Някои хора имат ясно изявени симптоми, други – леки, а при трети симптоми така и не се появяват, дори и заболяването да прогресира до хронична форма.

Симптомите за остър или хроничен хепатит В (ако такива се появят) могат да включват: болка, силна умора, висока температура, повдигане, пожълтяване. За съжаление, дори и хората, при които заболяването преминава без симптоми, могат да го предават на другите.

Хепатит В се диагностицира чрез кръвно изследване, което може да засече протеин от вируса, наречен повърхностен антиген. По-подробни изследвания могат да потвърдят фазата на заболяването, както и степента на чернодробно възпаление и увреждане.

Повечето хора с остър хепатит В не се нуждаят от лечение, тъй като не развиват продължително заболяване и чернодробно увреждане. Ако вирусът стане хроничен и има нужда от лечение, се използват антивирусни медикаменти, за да се предотврати размножаването на вируса в организма и причиняване на допълнитено чернодробно увреждане. В редки случаи заболяването се самоизлекува напълно, без медикаментозна намеса.