Проба
За пакет „Сигурност“: сух тампон/стерилен контейнер – влагалищен секрет; урина
За пакет „Екстра сигурност“: сух тампон – гърлен, ректален секрет
За пакет „Суперчек“ – сух тампон/стерилен контейнер – гърлен или ректален секрет, или урина, или влагалищен секрет, или уретрален секрет
Време за получаване на резултат
3 работни дни
При положителен резултат
След лекарска консултация се назначава антибиотично лечение.
Микоплазмената урогенитална инфекция се причинява от бактерии от вида Mycoplasma. Микоплазмата се установява в урогениталната система при 20-40% от сексуално активните здрави мъже и жени, без да предизвикват оплаквания. Те могат да предизвикат различни оплаквания и да засегнат външните и вътрешни части на урогениталната система. Микоплазмите се развиват в клетките на лигавицата, покриваща различните части на половата система при мъжа и жената. Смята се, че микоплазмената инфекция се развива по-често при едновременното заразяване и с друга бактериална инфекция. Особено тежко протича инфекцията при хора с увреден имунитет, когато е възможно микоплазмите да навлязат през лигавицата на половата система и да предизвикат възпалително заболяване и на други органи.
Гениталната микоплазмена инфекция се предава по полов път (при генитален или орален контакт). Възможно е и вертикално пренасяне на инфекцията от майката на детето (при раждането или по време на бременност), както и при трансплантация на тъкани. Най-голямо значение за разпространение на инфекцията има сексуалният акт. Повишаването на риска от заразяване е право пропорционален на честотата на контактите и броя на сексуалните партньори. Mycoplasma е изолирана при 30-80% от здравите хора, без прояви на инфекция, като това носителство е по-често при жените.
Инкубационният период след заразяване с микоплазма е 3-5 седмици, изявява се средно след 15-20 дни. Инфекцията с бактерията Mycoplasma се проявява с неспецифични оплаквания, характерни и за други възпалителни заболявания на половата система, или почти безсимптомно протичане.
При мъжете най-често се установява уретрит, проявен с парене и болка при уриниране или прозрачно, оскъдно течение от пикочния канал. При 10-20% от случаите оплакванията се причиняват от U.urealithicum, а 10-20% – от M genitalium. Наблюдавани усложнения на инфекцията са възпаление на простатата, простатовезикулит, епидидимит и епидидимоорхит. Все още не е напълно изяснено значението на микоплазмената инфекция и носителството на бактериите за възникване на стерилитет при мъжете. Съществуват обаче данни, че подобна инфекция може да предизвиква намалена подвижност на сперматозоидите и съпътстващо възпаление на различни структури в половата система и да доведе до стерилитет.
При жените най-често микоплазмената инфекция се предизвиква от Mycoplasma hominis. За първи път микоплазми при жените са изолирани от абсцес на Бартолиновите жлези. Този бактерий не предизвиква влагалищни оплаквания, но наличието му във влагалището може да доведе до чести епизоди на бактериална вагиноза. M hominis и M genitalium са изолирани от вътрешните части на маточните обвивки при приблизително 10% от жените с възпаление на тръбите. При жени с микоплазмена инфекция може да се наблюдава и възпаление на пикочния канал, пикочния мехур, тазовото дъно и на обвивките на плода при евентуална бременност. Често бактериите микоплазма и уреаплазма могат да усложнят хода на бременността и да доведат до предсрочно раждане.
Диагностицирането на микоплазмената инфекция не е трудно. При мъжете се изследва уретрален секрет или урина, семенна течност или простатен секрет. При жените могат да бъдат изследвани урина, цервикален или вагинален секрет. За най-чувствителен метод в диагностиката на микоплазмената инфекция се приемат молекулярно-биологичните техники – PCR.
„Златен“ стандарт в лечението на Mycoplasma и продължава да бъдат антибиотици от тетрациклиновата група. Все по-често в лечението на микоплазмена инфекция се прилагат макролидни антибиотици, хинолонови антибактериални средства и др.