Сифилис

Сифилисът е хронично системно заболяване, което се причинява от Treponema pallidum (бледа трепонема). Болестта често е наричана „големият имитатор“, поради сходствата си в клиничната картина с тази на различни други заболявания. Сифилисът се характеризира с редуването на клинично проявени стадии (първичен, вторичен и третичен сифилис) с латентни епизоди. Сифилисът е инфекциозно заболяване и в над 95% от случаите се предава по сексуален път. Освен по сексуален, заболяването се предава и по кръвен път. Третият механизъм, по който става пренасянето на инфекцията, е вертикалният – от болната майка на плода чрез плацентарното кръвообращение. В наши дни са много редки, клонящи към нула, случаите на битово предаване на инфекцията (чрез използване на общи прибори и съдове за хранене).

Първият стадий на сифилиса се характеризира с появата на безболезнена язва (шанкър), в областта на пениса, устата или ректума. Понякога могат да се появят и множество такива ранички. Шанкърът се развива след около 28-30 дни след инфектиране със заболяването. Около шанкъра често се наблюдават подути, но безболезнени, лимфни възли, както например в слабините и в областта на пениса. Въпреки че раничката може да изчезне сама след 3-6 седмици, болестта се проявява отново няколко месеца по-късно под формата на вторичен ранен сифилис, особено когато сифилисът в начална фаза не е лекуван.

Третата фаза на болестта може да се развие дори без наличието на латентна фаза, която може да продължи повече от 20 години.  Третият стадий на сифилиса също е ситемен и може да доведе до проблеми в голяма част от телесните органи, включително: (1) анормално издуване на аортата, което може да предизвика сърдечно заболяване; (2) поява на уголемени лимфни възли в различни части и органи на тялото; (3) мозъчно възпаление и в резултат мозъчен удар, менингит (вид мозъчна инфекция), загуба на чувствителност или слабост (невросифилис); (4) влошено зрение. Уврежданията, които тялото търпи по време на третия стадий, са изключително сериозни и понякога с фатален край. За радост, в днешни дни те са изключително редки.

Вторичният сифилис представлява системна фаза на заболяването, т.е. може да засегне множество органи в тялото. По време на тази фаза пациентите могат да изпитат различни симптоми, но обикновено развиват кожен обрив, без сърбеж. Понякога кожният обрив при вторичен сифилис е съвсем слаб и труден за разпознаване, почти невидим. В допълнение, вторичният сифилис може да засегне всяка част на тялото и да доведе до подуване на лимфните възли в областта на слабините, врата и подмишниците, да предизвика бъбречни проблеми, артрит и аномалии на черния дроб. Някои пациенти могат да живеят с инфекцията от вторичен сифилис, дори когато тя няма външно проявление. Това е така наречената „латентна“ или „пасивна“ фаза на инфекцията.

Стандартните тестове за откриване на сифилис регистрират реакцията на тялото към инфекцията, но не и действителният причинител за нея. Именно затова те са известни като не-трепонемални тестове. Сред неспецифичните тестове, най-голямо приложение в практиката имат флокулационните тестове: VDRL (Venereal Disease Research Laboratory) и RPR (Rapid Plasma Reagyn Test).