Хепатит B

Хепатит B е възпаление на черния дроб, причинено от вируса HBV. Инфекцията може да е остра (краткотрайна) или хронична (дълготрайна).

Хроничната инфекция трябва да се проследява от лекар, дори когато не усещаш нищо.

Хепатит B се предава:

• чрез кръв – например при споделени игли, самобръсначки или нестерилни инструменти;
• при секс;
• от майката на бебето при раждане.

Хепатит B не се предава чрез обща храна или вода, с прегръдки или при обикновено общуване.

Ако е имало контакт, при който е възможно предаване на хепатит B, свържи се с лекар възможно най-скоро.

Той ще провери дали си ваксиниран и дали имаш нужда от ваксина и/или имуноглобулин (готови антитела срещу вируса). Колкото по-рано обсъдите профилактиката, толкова по-добре.

Симптомите могат да се появят приблизително 30–180 дни след заразяването.

Това не е същото като прозоречния период – времето, в което тестът още може да не открие инфекцията. При хепатит B той е различен за всеки маркер в кръвта.

Маркерите в кръвта се появяват по различно време. Затова лекарят планира първото изследване и евентуално повторното според контакта и ваксинациите ти.

Не чакай да се появят симптоми, за да се изследваш.

Умора, гадене, тъмна урина, болка в корема и жълтеница (пожълтяване на кожата и очите).

Тези симптоми сами по себе си не са достатъчни за диагноза – нужно е изследване.

Да. Хроничната инфекция може години наред да не се усеща. Затова изследването казва повече от чакането на симптоми.

Хепатит B засяга главно черния дроб. Затова изследването е с кръв, а не с тампон от гърлото или ректума.

Пълната картина дава комбинация от три маркера:

• HBsAg – част от вируса; насочва към текуща инфекция;
• anti-HBs – антитела, които често означават защита (имунитет);
• total anti-HBc – показва минал или текущ контакт с вируса.

Заедно те различават текуща инфекция, имунитет и минал контакт. Ако е нужно, лекарят назначава и допълнителни изследвания.

В CheckPoint правим бърз тест за HBsAg. Anti-HBs и anti-HBc се изследват в лаборатория – ако ти трябват, ще ти кажем къде да ги направиш.

Кръв. Бързият тест в CheckPoint е с кръв от пръста.

Ако се установи инфекция, може да ти трябват още:

• HBV DNA – показва колко вирус има в кръвта;
• чернодробни показатели;
• преглед и оценка на черния дроб.

Положителен HBsAg насочва към текуща инфекция. Ако е положителен само anti-HBs, това може да означава имунитет от ваксина.

Един маркер сам по себе си не дава отговор – резултатите се тълкуват заедно. При положителен HBsAg следващата стъпка е проследяване при лекар.

При острата инфекция често са нужни наблюдение и грижи, които облекчават симптомите.

При хроничната инфекция лекарят преценява по утвърдени медицински критерии дали и кога да започнеш антивирусно лечение.

След преболедуване често оставаш с имунитет.

Вирусът обаче може да се активира отново, ако имунната ти система бъде потисната – например от лечение, което я отслабва. Затова, ако някога си имал хепатит B, кажи на лекаря си преди такова лечение.

Сексуалните ти партньори и хората, с които живееш, също е добре да се изследват. Ако нямат имунитет, могат да се ваксинират.

• Ваксинирай се.
• Използвай презерватив.
• Не споделяй лични вещи, по които може да има кръв, например самобръсначки.
• Използвай само стерилни инструменти.

Потърси лекар, ако скоро е имало контакт, при който е възможно предаване на хепатит B, или ако пожълтееш.

Обърканост, силна сънливост или кървене са повод за спешна помощ.

Провери дали си ваксиниран срещу хепатит B. Обсъди с лекар кои маркери има смисъл да изследваш.

Ако резултатът е положителен, уговори си проследяване при лекар.