PEP след възможен контакт с HIV – действай сега

Ако вече е имало секс, при който е било възможно предаване на HIV, PEP може да е подходяща за теб. Важно е да действаш възможно най-скоро.

Потърси лекар веднага – най-добре през първите 24 часа и не по-късно от 72 часа след контакта.

PEP (постекспозиционна профилактика) е курс от антиретровирусни лекарства – лекарства срещу HIV, които започваш след контакта, за който се притесняваш. Целта им е да не позволят на вируса да се установи в организма.

PEP не е ваксина. Не е лечение, ако вече имаш HIV. Не предпазва и от всички сексуално предавани инфекции.

Лекарят преценява дали в твоята ситуация ползата оправдава приема.

Лекарят ще обсъди PEP с теб например когато:

• е имало секс без презерватив, при който е възможно предаване на HIV;
• презервативът се е скъсал;
• са споделяни игли или спринцовки;
• течност, която може да съдържа HIV, е попаднала върху лигавица или наранена кожа.

Не всеки секс и не всеки партньор с неизвестен HIV статус означава, че ти трябва PEP. Лекарят гледа какъв е бил контактът, кога е бил, за каква телесна течност става дума, какво знаеш за партньора и каква защита е използвана.

Подготви накратко:

• кога е бил контактът – точна или приблизителна дата и час;
• какъв е бил контактът и дали е имало презерватив;
• дали приемаш PrEP и има ли пропуснати дози;
• HIV статуса на партньора и вирусния му товар (колко HIV има в кръвта), ако ги знаеш;
• какви лекарства приемаш, дали имаш алергии, заболявания на бъбреците или черния дроб и дали е възможна бременност.

Не губи време да търсиш документи за партньора – кажи това, което знаеш.

Човек с HIV, който е на лечение и поддържа неоткриваем вирусен товар, не предава HIV по сексуален път. Това е принципът U=U („неоткриваем = непредаващ“).

Само по себе си това, че партньорът има HIV, не означава автоматично, че ти трябва PEP.

Ако не знаеш вирусния му товар или дали приема лечението си, лекарят ще прецени ситуацията. Не чакай да изясниш всичко сам – свържи се с лекар веднага.

Ако приемаш PrEP правилно, може да не ти трябва и PEP. Решението зависи от това кое лекарство и по каква схема приемаш, кога са били последните дози и какъв е бил контактът.

Вземи опаковката или запиши името на лекарството.

Не добавяй сам таблетки от друга схема и не удвоявай дозите „за всеки случай“.

PEP действа най-добре, когато започне рано. 72 часа е крайният срок, а не време, което можеш да изчакаш.

Ако са минали повече от 72 часа, пак потърси консултация – за изследвания и за защита занапред. Тогава обаче не разчитай, че ще ти назначат стандартна PEP.

Ако е имало няколко контакта, кажи кога е бил последният.

Обикновено в началото се правят:

• HIV тест;
• изследвания на бъбреците и черния дроб;
• изследвания за хепатити и други инфекции според контакта;
• тест за бременност, ако е нужно.

Ако PEP е подходяща за теб, първата доза не се отлага, докато чакаш резултатите.

Стандартният курс е 28 дни. Лекарят избира конкретните лекарства според здравето ти и другите лекарства, които приемаш.

Помисли предварително как ще си осигуриш целия курс и кога е първият контролен разговор.

Не спирай PEP само защото се чувстваш добре или защото ранен тест е отрицателен.

Следвай писмените указания за твоята схема и се свържи навреме с екипа. Не вземай двойна доза на своя глава.

Леко гадене или стомашно неразположение може да се овладее. Ако повръщаш упорито, имаш обрив или други сериозни оплаквания, трябва да те види лекар.

Не спирай лекарствата сам – понякога схемата може да се смени.

Проследяването е част от PEP.

CDC (2025) препоръчва контролни изследвания около 4–6 седмици и окончателно около 12 седмици след контакта – лабораторен тест за антиген/антитяло и HIV NAT (тест, който открива генетичния материал на вируса). За някои ситуации има уточнения.

Лекарят ще съобрази плана с наличните тестове и местния протокол.

PrEP и PEP могат да забавят откриването на HIV. Затова ранен отрицателен тест не означава, че проследяването е приключило.

PEP не те пази при всеки нов контакт. Използвай презерватив или друга бариера и не споделяй игли и спринцовки. Ако е имало нов контакт, кажи на екипа.

Ако имаш оплаквания, изследвай се и за други инфекции.

Продължи с планираните HIV тестове, дори курсът да е минал без проблеми.

Ако очакваш и занапред ситуации, в които HIV може да бъде предаден, говори с лекаря за PrEP още докато приемаш PEP.

След преценка и HIV изследване можеш да преминеш на PrEP веднага след края на курса. Контролните HIV тестове остават част от плана.

Целта е защита, която пасва на живота ти.

Заслужаваш спокойна и уважителна помощ.

Лекарят може да обсъди с теб PEP, грижа за нараняванията, изследвания за други инфекции и спешна контрацепция, ако е нужна.

Не е нужно да разкажеш перфектно какво се е случило, за да потърсиш помощ.

Ако си в непосредствена опасност, първо отиди на безопасно място и потърси спешна помощ.

Актуалния онлайн формат и условията ще намериш на страницата за консултация за PEP.

Плащането и административните стъпки не бива да забавят спешната медицинска оценка или първата доза, ако PEP е подходяща за теб.

• Запиши кога точно е бил контактът.
• Вземи лекарствата, които приемаш, или списък с имената им.
• Записвай важните дати – на контакта, на началото на курса и на контролните тестове. Така по-лесно ще следиш стъпките.

Не губи време да изчисляваш риска с таблици от интернет. Екипът на CheckPoint ще ти каже какво следва след разговора.

Имай предвид: онлайн консултацията не означава непременно, че ще получиш лекарствата на същото място.

Изходният HIV тест (този в самото начало) не може да изключи инфекция от контакт, който току-що се е случил. Отрицателният резултат не доказва, че контактът е бил безопасен.

Положителен резултат пък не доказва, че инфекцията е точно от този контакт.

Затова лекарят съпоставя времето, предишните ти резултати и потвърдителните изследвания. Не спирай и не променяй лекарствата само въз основа на един резултат.